Решение № 9449 от 14.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3743/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 (ОПРЧР) срещу решение 460 от 08.02.2024 г. по адм. дело 773/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, с която съдът е отменил по жалба на Община Велико Търново решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. BG05M9OP001-2.090-0019/6 от 01.12.2023 г. на РУО на ОПРЧР, в частта му по т.4.2., с която е определен размер на неверифицирани разходи в размер на 4 402,22 лв. по бюджетен ред 3.1. Разходи за материални активи и в частта му по т.4.3. относно разходите от бюджетен ред ІV. Единна ставка , 4.1. Непреки разходи за сумата над 1 210,92 лв. до пълния размер от 1 475,06 лв. и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че е установено, че са извършени разходи за закупуване на оборудване за четири броя центъра за предоставяне на социални услуги, а разкритите центрове са три на брой. Оспорва извода на съда, че доколкото закупените активи по принцип могат да се отнесат към дейността на такива центрове за предоставяне на социални услуги и разходите за тях са предвидени в бюджета на проекта, то тези разходи са допустими, като няма ограничение в момента, в който същите следва да бъдат закупени. Сочи, че разходите не могат да бъдат разглеждани отделно от дейностите, за които се извършват съгласно одобреното проектно предложение, а както правилно е установил и първоинстанционният съд наемането на персонал и закупуването на оборудване е предмет на одобреното проектно предложение на Община Велико Търново и същото е насочено към постигането на основната цел на проекта разкриване на определени социални услуги. В тази връзка счита, че тъй като единият от центровете не е разкрит, т.е. по него е осигурена единствено сграда, изградена по финансиран по друга програма проект на общината, но не е започнало предоставяне на социални услуги, то разходите за оборудване и обзавеждане на този център се явяват недопустими по настоящия проект. Допълва аргументите си като сочи, че сам бенефициерът е указал в проектното си предложение, че след приключване на проектните дейности, предвижданите от Община Велико Търново социални услуги ще се обезпечават по линия на новия модел на финансиране на социалните услуги в Република България, съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ). Поради това счита, че дейностите по проектното предложение имат период на изпълнение, който е логически обвързан именно с разкриването на новите услуги, а не по принцип с финансиране на този тип дейност на територията на Община Велико Търново. Поради това и разходи за резервни консумативи и канцеларски материали, както и за резервно обзавеждане и оборудване, не са свързани с разкриването на социалните услуги, тъй като към този моменти тези услуги вече са действащи и разходите за периода след изпълнение на проекта, свързани с издръжката на услугите, са недопустими. В частта за отмяната на решението на РУО за сумата над 1 210,92 лв. до пълния размер от 1 475,06 лв. по отношение на непреките разходи, счита че съдът неправилно е определил размера на допустимите непреки разходи. Счита, че в т.4.3. от решението органът е верифицирал непреки разходи в размер на точно 6% от определените за допустими преки разходи, чийто размер също е определен правилно, в съответствие с Условията за кандидатстване. Претендира разноски за две инстанции за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса за образуване на касационното производство. Ответната страна Община Велико Търново, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подадена е касационна жалба и от Община Велико Търново срещу решение 460 от 08.02.2024 г. по адм. дело 773/2023 г., в частта, с която жалбата на общината срещу решение рег. BG05M9OP001-2.090-0019/6 от 01.12.2023 г. на РУО на ОПРЧР, в частта, с която е отказана верификация на разходи в размер на 20 182,08 лв. по т.4.1. и за сумата от 1 210,92 лв., представляваща пропорционална част единна ставка, непреки разходи от неверифицираната по т.4.3. от решението сума, е отхвърлена, както и в частта, с която Община Велико Търново е осъдена да заплати разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че правилно органът е приел, че разходът за положения извънреден труд от лицата на длъжност санитар е извършен незаконосъобразно в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Одобреният проект BG05M9OP001-2.090-0019 Центрове за дългосрочна грижа новите социални услуги в Община Велико Търново принципно допуска полагане на допълнителен и извънреден труд от персонала в социалните услуги, включително и от лицата на длъжност санитар , при спазване на установените в българското законодателство забрани, условия и изисквания за това чл. 147, ал. 2 във вр. чл. 144, т. 1-4 от Кодекса на труда (КТ). Счита, че органът смесва производствата по верификация и по администриране на нередност и определяне на финансова корекция при постановяване на отказа по т.4.1. от решението, като е извършил неправилно и погрешно преценка за законосъобразността на реално положен извънреден труд, който е допустим като проектна дейност, в рамките на инициираното неприложими производство по верификация, а този процесуален порок на акта не е отчетен и обсъден от съда. Освен че е допустим принципно като дейност по проекта, положеният в случая извънреден труд, противно на приетото на съда, е именно поради налична неотложност за незабавно извършване на обществено необходими работи, която неотложност произтича от следните причини: продължителна липса на достатъчно лица, желаещи да заемат длъжността санитар в рамките на проекта, в интервала от 22:00 ч. до 06:00 часа, както и в почивни и празнични дни, което обстоятелство не е можело да бъде предвидено и въпреки положените от Община Велико Търново усилия за наемане на необходимата работна ръка; необходимост от обезпечаване в съответствие с проектните дейности на 24-часова постоянна грижа и надзор на настанените потребители лица с умствена изостаналост, за които следва да бъдат полагани грижи при повишено внимание за да не се допускат действия, които застрашават включително живота и здравето на потребителите на центъра. Положеният извънреден труд е с превантивен характер и е извършен в пълно съответствие с чл. 147, ал. 2 във вр. чл. 144, ат. 3, предл. 1 от КТ и чл. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), което е довело до фактическо предотвратяване на физически посегателства върху живота и здравето на настанените потребители. Нито КТ, нито ЗЗБ регламентират каква да бъде времевата продължителност на непредвидените обстоятелства, които да водят до предприемане на действия за полагане на извънреден труд, с цел предотвратяване на настъпване на негативни последици за живота и здравето на хора с увреждания, които са част от обществото. Достатъчно е тези причи да водят до реална и текуща опасност от настъпване на такива последици, за да бъдат незабавно предприети действия за тяхното предотвратяване и преодоляване. Продължителният характер на непредвидените обстоятелства налага предприемането на допълнителни действия по полагане на извънреден труд, поради което същият не е планиран. За да е планиран, извънредният труд следва да бъде включен в план-графиците на работното време на служителите на длъжност санитар за разглежданите периоди (м. 12/2022 г. 372 часа, м. 01 и м. 02/2023 г. 356 часа, м. 03 и м. 04/2023 г. 498 часа, м. 05 и м. 06/2023 г. 203 часа), което изключва предварителното му планиране. Незаконосъобразността на решението в частта за отказа от верификация по т.4.1. води до незаконосъобразност на същото и в частта по т.4.3. за сумата от 1 210,92 лв., представляваща съответна пропорционална част единна ставка, непреки разходи от неверифицираната сума за положен извънреден труд в размер на 20 182,08 лв., както и решението е неправилно в частта за разноските с оглед присъдените съразмерно на отхвърлената част от жалбата такива. Ответната страна РУО на ОПРЧР в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Община Велико Търново. Прокурорът дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими, подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са частично основателни. Решението е частично неправилно. По т.4.1. е отказана верификация на сумата от 20 182,08 лв. от бюджетен ред I.2.2 Разходи за предоставяне на социалните услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за самообслужване) , отчетени разходи за извънреден труд и осигурителни вноски за сметка на работодателя. Разходите са за периода м. 12/2022 г., м. 02/2023 г., м. 04/2023 г. и м. 06/2023 г., като не включват изплатен извънреден труд 100% официални празници , допустим с оглед разпоредбата на чл. 254 от КТ. Този разход не е потвърден като допустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 39/2022 г.) във вр. с § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (обн., ДВ, бр. 51/2022 г.) и във вр. раздел 12.3, б. раздел I Разходи за услуги, допустими разходи по т.2.1 и т.2.2., разходи за трудови възнаграждения от Условията за кандидатстване. За част от лицата е установено намалено работно време съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. чл. 3, т. 3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, както и е установено сумарно изчисляване на работното време, като с Правилник за вътрешния трудов ред на Комплекс за социални услуги за лица с умствена изостаналост, с . Церова кория е определен период на отчитане два месеца и в него не е заложено полагането на извънреден труд по смисъла на чл. 143 и сл. от КТ. В приложените от бенефициера заповеди на работодателя 03/03.01.2023 г., 19/01.03.2023 г., 46/02.05.2023 г. и 64/30.06.2023 г., които определят лицата с право на изплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 254 от КТ също не е мотивирано полагането му. Не се приемат аргументите на бенефициера, че дейност 2 Подготвителни дейности за подбор и наемане на персонал за Центрове за грижа за лица с умствена изостаналост и Център за грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване и разработване на вътрешни правила за дейността на услугите е заложена за изпълнение през целия срок на проекта с цел осигуряване на персонал за предоставяне на социалните услуги, като въпреки положените от страна на Община Велико Търново усилия, е налице липса на персонал и текучество по време на проекта, което е възпрепятствало настаняването на потребители с умствена изостаналост един от центровете за социални услуги (къща 4), както и обезпечаване на дежурствата за осигуряване на 24-часова постоянна грижа за потребителите с умствена изостаналост. Горното е довело до необходимост от полагане на извънреден труд, въпреки разпоредбите на чл. 147, ал. 2 от КТ. Положеният извънреден труд е фактическо обстоятелство, което е опазило живота и здравето на настанените лица и е избегнат риска от влошаване на предоставяните социални услуги, навременна намеса при възникване на инциденти и кризисни ситуации. Положилите извънреден труд служители не са отказали полагането му, с което са изпълнили служебните си задължения и са създали предпоставки за запазване живота и здравето на настанените лица с умствена изостаналост. Органът е приел, че при безспорно установено намалено работно време, спрямо тези лица се разпростира забраната по чл. 147, ал. 2 от КТ, а бенефициерът не обосновава наличие на посочените в разпоредбата изключения по чл. 144, т. 1-4 от КТ. Положеният извънреден труд е от лица на длъжност санитар , чиито длъжностни характеристики не им вменяват задължения по отношение здравето на настанените в центъра лица. По т.4.2. е отказана верификация на сумата от 4 402,22 лв. по бюджетен ред 3.1. Разходи за материални активи , отчетени разходи за Центрове за грижа за лица с умствена изостаналост [населено място] кория IV-та къща по приложен към решението опис Приложение 1. Този разход не е потвърден като допустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ във вр. чл. 35, ал. 1, т. 3 от ПМС 189/2016 г., изискващо разходите да са необходими за изпълнението на дейност по проекта. През отчетния период, който съвпада с края на проектните дейности от страна на бенефициера са разкрити и функционират три центъра, вместо предвидените четири броя Център за грижа за лица с умствена изостаналост в [населено място] кория. Бенефициерът обосновава разходите с предвиждането по проекта обезпечаване на изградената социална инфраструктура, което изисква осигуряване на нормални условия за труд, условия за поддържане на лична и битова хигиена и предоставянето на качествени социални услуги, в която връзка преди разкриването на социалните услуги са закупени необходимото допълнително обзавеждане и допълнително оборудване за центровете за грижа, различно от това, което е закупено в рамките на проекта по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, по който са изградени сградите. Част от закупените артикули са за обща употреба от комплекса за социални услуги, а други са пропорционално разпределени съобразно изградената инфраструктура и закупените бройки. Обзавеждането на центровете и осигуряването на необходимите артикули за качествено предоставяне на услугите е предпоставка за готовност на социалната инфраструктура и служителите на центровете за настаняване. Органът е приел, че доколкото един от центровете за грижа не е разкрит и в него не се предоставя социална услуга за целия период на проектните дейности, като не са отчетени нито персонал, нито потребители на услугите, то извършеният разход е незаконосъобразен, тъй като закупеното оборудване и обзавеждане е ненужно. Приема за осъществено и основанието за недопустимост по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, тъй като нито в утвърдените Условия за кандидатстване по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, нито в одобрения проект е налице категория разход за оборудване и обзавеждане за център, в който няма да се предоставя социална услуга. Разходите са разпределени по фактури, както следва: 483,00 лв. по фактура 0091706945/20.12.2022 г. от Техномаркет България ЕАД, 616,28 лв. по фактура 1000017653/23.01.2023 г. от Транс Ко 04 ЕООД, 3 302,94 лв. по фактура 0800079518/29.12.2022 г. от Мира-Н4 ЕТ. С решение 1396 по протокол 56 от 29.06.2023 г. на Общински съвет Велико Търново е дадено съгласие за създаване на социална услуга Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост IV , считано от 01.07.2023 г., с оглед на което и доколкото проектният период приключва на 30.06.2023 г., всички разходи за издръжка на услугата се покриват със средства от държавата. Поради това и нищо не налага осигуряване на оборудване и обзавеждане за социална услуга, която се финансира изцяло от държавата, чрез европейски средства, което сочи на ползването на два източника държавен бюджет и европейско финансиране, за една и съща дейност в рамките на един и същ период и представлява двойно финансиране, за което е налице забраната по чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. По т.4.3. е отказана верификация на сумата от 1 475,06 лв. ограничение на разходите по бюджетен ред IV Единна ставка , бюджетен ред 4.1. Непреки разходи до нормативно установения процентен размер от 6% от допустимите преки разходи по проекта, съгласно раздел 12.3. от Условията за кандидатстване. Органът се позовава на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС 189/2016 г. и чл. 68б, § 1 от Регламент 1303/2013 на ЕП и на Съвета, за да не верифицира разходите за горницата над определения допустим размер. Съдът е приел, че отказът по т.4.1. от решението за потвърждаване допустимостта на заявения разход в общ размер от 20 182,08 лв., е обоснован и съответен на материалноправните норми. В раздел 12.3. Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата и т. VII Финансово изпълнение и отчитане от утвърденото Ръководство на бенефициента за изпълнение и управление на проекти по процедура BG05M9OP001-2.090 Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания Етап 2 предоставяне на новите услуги е посочено, че допустимите по т.2.1. и т. 2.2. разходи включват разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на Закона за държавния служител (ЗДСл), вкл. осигурителни вноски за сметка на работодателя, съгласно КТ и Кодекса за социално осигуряване (КСО) на лицата, свързани с предоставянето на услуги по проекта, както и доплащания по приложимото национално законодателство и разходи за договори за услуги по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на лица, наети във връзка с предоставяните услуги, в случай че не са наети по реда на КТ или ЗДСл. Проектът принципно допуска полагане на допълнителен и извънреден труд от персонала в социалните услуги, но при спазване на установените в българското законодателство забрани, условия и изисквания за това. КТ установява принципна забрана за полагане на извънреден труд, освен в изрично посочените случаи, сред които хипотезите на чл. 144, т. 1-4 КТ по отношение на работници и служители, за които е установено намалено работно време. Съобразно чл. 3, т. 3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, се установява 7-часов работен ден за работниците и служителите, които работят с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни, поради което спрямо тези лица е относима забраната по чл. 147, ал. 2 от КТ. Съдът е приел, че не е налице обосноваваното от бенефициера изключение по чл. 144, т. 3 от КТ, съгласно която извънреден труд се допуска, включително от лицата с установено намалено работно време, за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Допускането от законодателя на извънреден труд в тази хипотеза е свързано с извършването на неотложни обществено необходими работи, а от неотложността им следва необходимостта да бъдат незабавно извършени, като особен признак на извънредния труд е неговата непредвидимост и непредсказуемост, което изключва предварителното му планиране, каквото е налице в случая. Дейността на лицата на длъжност санитар , за които за посочените в решението периоди на 2022 г. и 2023 г. е изплатен извънреден труд, се състои в поддържане на хигиената в определени помещения, подмяна на постелъчното бельо на настанените в центъра лица, придружаването им при нужда, но тази дейност не е свързана с оказване на медицинска помощ, още повече при непредвидени събития с извънреден характер, по смисъла на чл. 2 от ЗЗБ. Доколкото положеният извънреден труд не е бил неотложен и извънреден, а ежемесечен и планиран, то не е налице предвиденото в чл. 144, т. 3 от КТ изключение. Незаетите щатни бройки в центъра не е основание да бъде възлаган извънреден труд за запълване на графика в нарушение на разпоредбите на КТ. Според съда въпросът е организационен и неговото разрешаване не следва да е чрез накърняване правата на работниците и служителите. Изводът е правилен. За да е допустим предявеният за възстановяване разход, по отношение на същия следва да са налице кумулативно всички условия за допустимост, уредени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция към ДВ бр. 39/2022 г.), на която се позовава органът, разходите следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Чл. 143, ал. 2 от КТ установява принципна забрана за полагането на извънреден труд от работниците или служителите, а допустимостта му е уредена по изключение, само в лимитативно посочените от законодателя хипотези. По отношение категорията работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ, допустимостта по изключение на извънредния труд е уредена в чл. 144 от КТ. Правилно се приема от съда, че от доказателствата по делото не се установява проявлението на нито една от визираните в нормата хипотези, такова мотивиране не е направено и в издадените от работодателя заповеди, с които е наредено изплащането на възнаграждения за извънреден труд за лицата на длъжност санитар за периодите м. 12/2022 г., м. 02/2023 г., м. 04/2022 г. и м. 06/2022 г. Правилно е прието, че невъзможността за осигуряване на необходимия за правилното функциониране на центъра за грижа персонал, дори да се дължи на обективни причини като текучество или липса на кадри на пазара на труда, не е непредвидимо обстоятелство от такъв характер, че да бъде окачествено като бедствие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗБ и проявлението му да предизвика такива последици, че да обуслови предприемането на неотложни действия, изразяващи се в полагане на извънреден труд. Незаконосъобразността на действията по полагане на извънреден труд не се изключва от изразеното от работника съгласие за това, какъвто довод навежда касатора, а характерът на работата на лицата, видно и от възложените им с длъжностната характеристика задължения, само потвърждава наличието на основания за установяване на намалено работно време, а оттук и забраната за полагане на извънреден труд, освен когато са налице изключенията по чл. 144 от КТ. По отношение отказа от верификация по т.4.2. съдът е приел, че една от дейностите по одобрения проект е закупуване на обзавеждане, оборудване за Центрове за грижа за лица с умствена изостаналост и Центрове за грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване . Съгласно т.3.65 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за да са допустими разходите те трябва да отговарят на изискванията, предвидени в европейското законодателство, ЗУСЕФСУ и на условията за кандидатстване по конкретната процедура, като съгласно раздел 12.3. от Условията за кандидатстване Условия за допустимост на разходите , разходите за закупуване на материални активи са допустими преки разходи. Условие е разходите за материални активи (обзавеждане и оборудване на центровете) да са пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и да са подробно описани и обосновани в дейностите по проектното предложение, с посочване на единични цени. Направено е уточнение, че разходите за оборудване и обзавеждане са допустими само в случай, че такова не е закупено по процедура BG16RFOP001-5.002 по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 и ресурсът на отделния договор е изцяло изчерпан. Тези разходи не следва да надвишават 20% от стойността на преките допустими разходи по проекта. Необосновано органът е приел, че разходите, разпределени от бенефициера към Центъра за грижа за лица с умствена изостаналост в [населено място] кория IV-та къща, представляващи стоки по три фактури от различни доставчици на обща стойност 4 402,22 лв., не са допустими. Одобрената по проекта дейност е свързана с наемането на персонал и закупуването на необходимото обзавеждане и оборудване на вече изградени, по друг проект на общината центрове за грижа за предоставяне на здравно-социални услуги на хора с умствена изостаналост и за възрастни хора в невъзможност за самообслужване. Целта е извеждане на лица с умствена изостаналост от специализираните институции и настаняването им в център от резидентен тип и подкрепа на възрастни хора. По проектното предложение изрично са предвидени разходи за обзавеждане и оборудване на помещенията на персонала (работни бюра и столове, стелажи, преносим компютър и др.), за помещенията за потребителите на социалните услуги (завивки, калъфки, хавлии, инвалидни колички, проходилки и др.), както и такова за сградите, кухнята-майка и дворните пространства (стелажи, прахосмукачки, ютии, посуда и др.). За процесния център IV-та къща, от бенефициера са разпределени и отчетени разходи по фактура от Техномаркет България ЕАД на стойност 483 лв. за закупуване на прахосмукачка, ютия, дъска за гладене; по фактура от Транс Ко 04 ЕООД на стойност 616,28 лв. за работни и посетителски столове, гардероб и шкаф; по фактура от ЕТ Мира-Н на стойност 3 302,94 лв. за закупуването на различни домакински и кухненски пособия. Органът не твърди, че доставките по посочените фактури не са реално извършени и действително платени в периода на допустимост или не са отразени в счетоводната и данъчна документация на бенефициера. Според съда, закупеното оборудване и обзавеждане за помещенията на персонала и на тези, предназначени за настанените лица, са именно такива, свързани с целите на проекта, поради което и разходите за тях са необходими за изпълнение на съответната дейност. Естеството на стоките е такова, че обезпечава дейността на персонала, полагащ грижи за настанените в центъра лица, свързани с осигуряване на нормален живот и подходяща материална база и добри битови условия на целодневно обитаващите центъра за грижа лица. Това е в съответствие с одобрения проект и заложената в него цел. За допустимостта на тези разходи е ирелевантен моментът на закупуването им, но е логично закупуването им да предхожда разкриването на центъра и предоставянето на услугата. Ирелевантно е и дали закупеното оборудване и обзавеждане е използвано през периода на действие на проекта, като обратното би означавало да се отрече възможността на бенефициера да предприема действия към изпълнение на заложените в проекта дейности непосредствено преди приключване на периода на изпълнение на проекта. Не обуславя извод за несвоевременност и ненужност на извършения разход фактът, че към момента на доставката съответният център все още не е бил започнал да функционира. Стартирането на социалната услуга към целевата група не е заложено като условие за допустимост на разходите, нито като конкретна цел, която следва да бъде достигната. Извършените разходи са допустими съгласно Условията за кандидатстване, предвидени са в проектното предложение и стойността им не надвишава заложените в проекта средства по бюджета, извършени са в периода на действие на проектното предложение, съответно в периода на допустимост и преди подаване на искането за плащане. Материалните активи като вид и стойност са предвидени в проекта, включително като разход за самата дейност, което прави същите допустими разходи, което изключва соченото от органа основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Разпределените за Центъра за грижа за лицата с умствена изостаналост IV-та къща стоки по брой съответстват на капацитета на центъра и са нужни за осъществяване на предвидената в него социална услуга, поради което съдът е приел, че разходът не е извършен в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 3 от ПМС 189/2016 г. Ирелевантно е и обстоятелството, че след приключване на проектните дейности, разходите за предоставяне на социалната услуга в центровете за грижа ще се поемат от държавния бюджет, тъй като към момента на закупуването на разглежданите стоки, такова финансиране все още не е налице, поради което и не е налице нарушаване забраната по чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Горният извод на съда е правилен. По делото няма спор относно реалността на доставките по описаните по-горе фактури към момента на подаване на искането за окончателно плащане. доставките са отразени в счетоводната и данъчна документация на бенефициера. Както правилно е приел и съдът, в проектното предложение на Община Велико Търново е предвидено закупуване на обзавеждане, оборудване за Центрове за грижа за лица с умствена изостаналост и Център за грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване дейност 1. Посочено е, че за изградената социална инфраструктура по ОПРР 2014-2020 и стартиране на социалните услуги е необходимо закупуване на обзавеждане и оборудване за центровете, съгласно приложената към проектното предложение остойностена техническа спецификация Приложение III. Оборудването и обзавеждането е съобразено изцяло със спецификите и изискванията за предоставяне на социални услуги от резидентен тип, предвидени за разкриване в резултат от изпълнението на проектните дейности. Чрез предвиденото обзавеждане и оборудване ще бъдат постигнати конкретните цели разписани в проектното предложение за предоставяне на качествени и достъпни социални услуги за целевите групи по проекта. Закупеното обзавеждане и оборудване ще допринесе за дообзавеждане и дооборудване на помещенията, в които ще бъдат предоставени услуги на лицата в Центровете за грижа. Последното е в пълно съответствие с Условията за кандидатстване, които изискват бюджетът на проекта да бъде подготвен по начин, че да не се включват разходи, които не са обосновани и свързани с конкретна дейност по проектното предложение. Така в проектното предложение е посочено, че в изпълнение на дейността ще бъдат закупени, например, работни бюра и стелажи, посетителски столове, шкафове и други стоки за оборудване и обзавеждане на работните помещения на персонала, а за помещенията на потребителите стоки като постелъчно бельо, хавлии, проходилки, рингови инвалидни колички, стойки за инфузия и др. За обзавеждане, оборудване и поддръжка на сградите, кухня майка и дворните пространства в проектното предложение е предвидено закупуването на материални активи, като прахосмукачки, ютия, стелажи, кухненска и друга посуда и спомагателно оборудване. Самото оборудване и обзавеждане като вид и стойност са посочени в проектното предложение и са обвързани с допустима по проекта дейност. В решението на РУО на ОПРЧР не се твърди, че само по себе си закупеното оборудване не е необходимо за изпълнение на предвидените социални услуги, нито че не е предвидено и не съответства на допустимите дейности и разходите за тях. Единственият довод на органа е свързан с факта, че в един от центровете не е стартирало изпълнение на предвидените социални услуги. Това обаче е ирелевантно за преценката дали разходът за оборудването и обзавеждането на този център е допустим или не е, съгласно закона и Условията за кандидатстване по процедура Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания Етап 2 предоставяне на новите услуги . Този довод би могъл да обоснове неизпълнение на друга предвидена в проектното предложение дейност, съответно неизпълнение на предвиден резултат или индикатор по проекта, но не и извод за недопустимост на конкретни разходи, свързани с изпълнение на дейност, която по същността си е подготвителна за предоставянето на социалните услуги. Описаните в Приложение 1 към решението на РУО на ОПРЧР артикули са предвидени в проектното предложение като конкретен резултат от изпълнението на допустима дейност, разходът за тях е посочен в бюджета на проекта бюджетен ред 3.1. Разходи за материални активи от раздел ІІ Разходи за материални активи, разходите кореспондират с описанието на дейностите във формуляра за кандидатстване, в съответствие с изискването на т.12.2. от Условията за кандидатстване, стойността им не надвишава 20% от размера на общо преките допустими разходи, поради което не е нарушено условието за формиране на размера на компенсацията на услугата, съобразно указанията в т.12.3. от Условията за кандидатстване. Пак съобразно тези условия за всеки от предвидените разходи за материални активи са приложени към формуляра за кандидатстване оферти с оглед преценката за средни пазарни цени на артикулите. Не на последно място, както правилно е приел и съдът, разходите за оборудване и обзавеждане са допустими, тъй като не са закупени в рамките на изпълнение на проектното предложение на Община Велико Търново по процедура BG16RFOP001-5.002 по ОПРР 2014-2020. Неоснователни са доводите на касатора РУО на ОПРЧР във връзка с последващото финансиране на социалните услуги, които ще се предоставят в разкритите центрове, по реда на ЗСУ. Отказаните за верификация разходи не са за закупуване на консумативи и канцеларски материали, а за допълнително оборудване и допълнително обзавеждане на разкриващите се центрове, изградени и оборудвани/обзаведени по друг проект на Община Велико Търново по ОПРР 2014-2020, т.е. разходи за материални активи, които органът сам е приел чрез одобрение на проектното предложение като допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ, доколкото е спазено условието посочените в проектното предложение материални активи да не са били закупени в рамките на проекта по ОПРР 2014-2020. Впрочем, това би определило изначално разходите за тези материални активи като недопустими на основание чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. По отношение на т.4.3. съдът е приел, че отказът за верификация на част от преките допустими разходи обосновава отказ за верификация на съответстващата им част от непреките разходи, доколкото последните са обусловени и пряко зависят от размера на признатите за допустими преки разходи. Съгласно раздел 12.3., т. ІІІ от Условията за кандидатстване и съобразно стойността на предвидените в проектното предложение преки разходи, размерът на непреките разходи е установен на 6% от общия размер на допустимите преки разходи. С оглед недопустимостта на разхода в размер на 20 182,08 лв. по т.4.1. от решението на РУО и допустимостта на разхода в размер на 4 402,22 лв. по т.4.2. от решението, то е приел, че общият размер на преките допустими разходи е 624 422,06 лв., а оттам размерът на неверифицирания разход по бюджетен ред ІІІ Единна ставка е 1 210,92 лв., като процентно съотношение на допустимите преки разходи. Приел е, че незаконосъобразно е отказана верификация за сумата над 1 210,92 лв. Изводът е частично неправилен. Незаконосъобразността на решението на РУО на ОПРЧР в частта по т.4.2. води до материална незаконосъобразност и в частта по т.4.3. относно неверифицирани непреки разходи по бюджетно перо Единна ставка Непреки разходи , бюджетен ред 4.1., доколкото правилно съдът е приел, че с оглед стойността на проектното предложение, съгласно Условията за кандидатстване се предвижда 6% размер на единната ставка. Непреките разходи се определят чрез прилагане на единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи. Съгласно Условията за кандидатстване, единната ставка се прилага към безвъзмездната финансова помощ по отношение разходите по бюджетни редове I. Разходи за услуги и II. Разходи за материални активи. Правилно в тази връзка съдът е приел, че незаконосъобразността на решението в една част, с която се отказва верификация на определен размер преки разходи, води до материална незаконосъобразност на решението в частта, с която е отказана верификация на определен размер на непреките разходи, които са в процентно съотношение от преките допустими разходи. В оспореното пред Административен съд Велико Търново решение е посочен какъв е общият размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане (окончателно) сумата от 620 019,84 лв., но не е уточнено дали този размер, с оглед неверифицираните разходи в общ размер от 26 059,36 лв., е изчислен спрямо общата стойност на постъпилото искане за плащане (посочени в началото на решението в размер на 646 069,92 лв.) или спрямо общата стойност на отчетените за периода разходи (посочени също в началото на решението в размер на 646 079,20 лв.), колко от тях са допустими преки разходи и колко са допустими непреки разходи. С оглед неправилно неверифицираната сума в размер на 4 402,22 лв. разходи за материални активи, следва да се промени и стойността на установените за допустими преки разходи, но не е работа на съда да определи този размер, тъй като това е в правомощията на органа. От изложените в решението на РУО на ОПРЧР фактически обстоятелства, не става ясно защо общият размер на неверифицираните разходи е изваден от общата стойност на отчетените за периода разходи, нито дори какъв е този период, а оттам и какъв следва да е общият размер на допустимите преки разходи, какъв е размерът на отчетените и поискани за възстановяване непреки разходи за отчетния период, както и какъв е размерът на отчетените и верифицирани, съответно изплатени до момента непреки разходи. В началото на решението е посочено, че общо платените до момента средства са в размер на 225 400 лв., но това не дава яснота какъв е размерът на допустимите преки разходи и на допустимите непреки разходи от тях. Поради това и не може да бъде определен размерът на допустимите непреки разходи, като процентно съотношение спрямо допустимите преки разходи в окончателното искане за плащане. По този въпрос ще следва да се произнесе отново органът след връщане на преписката. В тази част актът на РУО на ОПРЧР следва да бъде отменен изцяло. Решението е неправилно и в частта за разноските. Разноските на Община Велико Търново са били общо в размер на 308,47 лв., от които платена държавна такса в размер на 208,47 лв. и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. При компенсация Община Велико Търново е осъдена да заплати в полза на Министерство на труда и социалната политика сумата от 26,85 лв. С оглед изхода на настоящия спор, Община Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати в полза на Министерство на труда и социалната политика разноски за първоинстанционното производство в размер на 12,52 лв., съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата. За касационното производство разноски в полза на касатора РУО на ОПРЧР не се дължат. Община Велико Търново претендира разноски за касационното производство за платена държавна такса в размер на 171,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Община Велико Търново се дължат разноски в размер на 12,63 лв., съразмерно на уважената и отхвърлената част от касационната жалба. При компенсация Министерство на труда и социалната политика следва да бъде осъдено да заплати в полза на Община Велико Търново разноски в размер на 0,11 лв.