Определение № 707 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. П. А. С., представляван от адвокат Н.К. е подал частна жалба срещу определение № 641 от 18.11.2012 г. по гр.д. № 582 от 2012 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С. срещу определение № 749 от 3.04.2012 г. по гр.д. № 351 от 2012 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се навеждат общи оплаквания за неправилност на определението като постановено в противоречие с Конституцията, с чл.6 КЗПЧОС. Ответниците Д. М. Д. и М. М. Д. не са депозирали отговор. Ответникът [фирма] не е депозирал отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. В атакуваното определение подробно е разяснен характера на акта, постановяван от Окръжният съд при жалба срещу действията на съдия изпълнителя. Когато окръжният съд е постановил прекратително определение то подлежи на обжалване пред по-горния по степен съд, който е съответния апелативен съд, което е посочено в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГК и ТК на ВКС, задължително за съдилищата. В това определение е показано, че тези определения на Апелативния съд, като въззивна инстанция не подлежат на касация по смисъла на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като решението на Окръжният съд постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежи на касационен контрол. Налице е определен процесуален ред, който не може да бъде заменен с нормите на Конституцията или международните договори, които са ратифицирани и се прилагат в Р. България. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,