Определение № 591 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2813/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. П., в качеството й на ликвидатор на [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Б. М. против определение № 1297 от 03.06.2013 г. по ч. т. д. № 587/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено определение № 472 от 17.04.2013 г. по т. д. № 65/2012 г. по описа на Смолянски окръжен съд, оставена е без разглеждане молбата на Д. С. П. за освобождаването й като ликвидатор на [фирма] и е прекратено образуваното ч. т. д. № 587/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. В частната жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не е заявил становище в законоустановения срок. ВКС-І т. о. констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима: С решение № 44 от 06.02.2013 г. по т. д. 65/2012 г. по описа на Смолянски окръжен съд е обявена неплатежоспособността и е открито производството по несъстоятелност на [фирма], постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на [фирма] и е прекратена дейността на предприятието на дружеството, като производството по несъстоятелност, както и производството по ликвидация на [фирма] са спрени за срок от една година с указания за последиците по чл. 632, ал. 1 ТЗ, ако определената от съда сума в размер на 2000 лева за разноски по делото не бъде предплатена в този срок. С молба с вх. № 882/21.02.2013 г. по описа на Окръжен съд Смолян Детелина С. П., в качеството й на ликвидатор на [фирма] е поискала на основание чл. 272а ТЗ да бъде освободена като ликвидатор, като с определение № 472 от 17.04.2013 г. по т. д. № 65/2012 г. по описа на Смолянски окръжен съд е оставил без уважение молбата на ликвидатора. Мотивите на първоинстанционния съд са, че производството по ликвидация е само спряно и не са налице основанията за освобождаване на ликвидатора. С обжалваното въззивното определение е прието, че искането на Д. С. П. за освобождаването й като ликвидатор е на основание чл. 266, ал. 4 ТЗ. Поради изричната легитимация на лицата, които могат да искат освобождаване на ликвидатора в хипотезата на чл. 266, ал. 4 ТЗ, Пловдивски апелативен съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение и е оставил без разглеждане молбата на ликвидатора. С оглед гореизложените данни, настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, счита че възивният съд се е произнесъл по непредявено искане. Още в молбата си пред Смолянски окръжен съд, жалбоподателката е посочила като правно основание на искането си чл. 272а ТЗ. По това искане се е произнесъл и първоинстанционният съд. Въпреки това Пловдивски апелативен съд е приел, че правното основание е чл. 266, ал. 4 ТЗ, като по този начин се е произнесъл с недопустим акт. Редът посочен в чл. 266, ал. 4 ТЗ за освобождаване на ликвидатора от длъжност е свързан с наличието на важни причини, докато молбата на ликвидатора в случая е ориентирана към последиците, които оказва откриването на производството по несъстоятелност върху производството по ликвидация. Това налага обезсилването на въззивния акт и връщане на Пловдивски апелативен съд за произнасянето по частната жалба срещу първоинстанционното определение постановено по молбата с правно основание чл. 272а ТЗ. Воден от горното, ВКС-І т. о.