Определение № 60350 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1818/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Динка П. И., Т. П. П. и Д. П. П., представлявани от адв. Н. Д., срещу решение № 161 от 15.06.2020г. по в.т.д. № 463/2019г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска и търговска колегия, първи състав, с което след отмяна на решение № 150 от 26.09.2019г. по т.д. № 58/2019г. на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, са отхвърлени предявените от касаторите против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди за сумите от по 5 000 лева за всеки от тях, причинени във връзка със смъртта на брат им М. П. П. при ПТП на 22.03.2014г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта – 22.03.2014г. до окончателното им изплащане. Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат, че въззивният съд неправилно е приложил Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Поддържат, че е налице трайна и изключително дълбока емоционална връзка с починалия, обосноваваща материалноправната им легитимация да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите твърдят наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по следния материалноправен въпрос: „Между братя и сестри може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че братята и сестрите са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на друг техен брат по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС?“. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба. Третото лице – помагач на ответника Г. М. В. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел за установени по делото елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - наличие на увреждане от водач, управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение на водача и вината му, както и причинно – следствената връзка между деянието и причинената смърт на М. П. П.. По спорния въпрос относно материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката М. М. П. и въз основа на тях е приел за установено, че между ищците и починалия е била налице обичайната връзка между братя и сестра, основаваща се на емоционална близост и привързаност и включваща морална и материална подкрепа помежду им. Изтъкнал е, че макар и да се виждат редовно и да си помагат, всеки от тях има свое собствено семейство, съпруг и деца, и живее отделно. С оглед на това въззивният съд е заключил, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, тъй като установените житейски обстоятелства не обуславят трайна и дълбока емоционална връзка между тях и пострадалия. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, отнесен към решаващите мотиви на въззивния съд, е свързан с кръга на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за отхвърляне на исковете, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, като изводът на въззивния съд за недоказана материалноправна легитимация на ищците е резултат от обсъждане на събраните доказателства и установяване наличието на обичайни отношения между братя и сестри, но не и на други отношения, позволяващи преценка, че на ищците се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Преценката доколко този извод е съобразен със събраните по делото доказателства е свързана с проверка на обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение