Определение № 101 от 30.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 82/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№6271/22.6.2012 г., подадена от адв. Б. Ю. – процесуален представител на ответника по исковата молба – К. А. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№6573/29.6.2012 г., от ответника по исковата молба – Управителен съвет на Ж. “И. 1” – Б., представляван от В. Г. С., В. А. П. и К. А. Г. против въззивно решение №756/09.5.2012 г. по гр.д.№722/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІІ състав, в частта с която е оставено в сила решение №48/30.4.2010 г. по гр.д.№127/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, именно с което се присъжда на А. Д. С., с адрес в Б., [улица], ет.2,ап.5,., 48.04 % / четиридесет и осем цяло и нула четири процента/ от вноските които К. А. Г. ,с адрес в Б.,[жк]блок 201, вх.Г, ет.4, ап.12, по време на брака им е правил в касата на Ж. "И. 1", Б. за строителството на Апартамент № 2 ,находящ се в жилищната сграда на Ж. " И. 1", на първи жилищен етаж от дясната страна, със застроена площ 126 кв.м., на мазе № 7 ,със застроена площ 16.70 кв.м. и на Гараж № 7 ,със застроена площ 17 кв.м. и е постановено членството в Ж."И. 1" Б., регистрирана с решение по ф.дело № 2045 / 1997 г. на Благоевградския окръжен съд, да се продължи и от двамата бивши съпрузи К. А. Г. и А. Д. С., чрез разделяне на две самостоятелни жилища на АПАРТАМЕНТ № 2, на първи жилищен етаж, който по кадастралната карта на Б., одобрена със заповед № РД -18-32 от 10.05. 2006 г. на изп. директор на АК, е записан с идентификатор 04279.616.91.6.2, с административен адрес, Б., [улица], ет.1, ап.2, който попада в сграда с идентификатор 04279.616.91.6., построена в поземлен имот с идентификатор 04279.616.91., с предназначение- жилище апартамент ,при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 04279.616.91.6.1., под обекта: 04279.616.91.6.12., над обекта:04279.616.91.6.4. и неразделната част от самостоятелния обект- МАЗЕ № 7- 16.70 кв.м. и ГАРАЖ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.616.91.6.15, с административен адрес -Б.,ул.." И."№ 1а, ет.1, ап.2, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 04279.616.91.6. ,в поземлен имот с идентификатор 04279.616.91., с предназначение - гараж в сграда, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 04279.616.91.6.14., 04279.616.91.6.13. ,04279.616.91.6.16., над обекта -04279.616.91.6.2 ,с площ 17 кв.м. Ведно с касационните жалби, всяка от страните е подала и частна жалба срещу определение № 2139/08.10.2012 г. по същото дело, съответно, вх.№10439/01.11.2012 г. и вх.№11416/23.11.2012 г. Визираното определение е за разноските във въззивното производство. Въззивният съд е приел, че безспорно ищцата и ответникът Г. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение. Прието е също така, че ответникът Ж. „И. 1“ е вписаната в регистъра на Благоевградския окръжен съд, както и че ответникът Г. е приет за член-кооператор на мястото на напусналия член-кооператор М. Р., което е станало по време на брака му с ищцата С.. Въз основа на този факт апелативният съд е стигнал до извод, че ответникът Г. не е член по право на Ж., а правоотношението е възникнало на общо основание – по силата на приемането му за кооператор на мястото на напуснал член-кооператор, поради което за конкретния случай разпоредбите на чл.15 ЗЖСК са относими. Относно направените вноски в Ж. съдът е стигнал и до извод че с оглед разпоредбата на чл.154, ал.3 ГПК/отм./., ответникът Г. не е установил противното на ищцовите твърдения за установяване на техния характер. Въз основа на неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е прието, че от процесния апартамент могат да се обособят две по-малки самостоятелни жилища при незначителна реконструкция на главното разпределително антре, за да се обособят два самостоятелни входа, като при преустройството не се налага събарянето на стени, а само премахване на входна врата на съществуващия апартамент и поставяне на две нови врати, което отговаря на нормативните изисквания. Относно припадащото се на за процесния апартамент мазе №7, със застроена площ от 16,70 кв.м, въззивната инстанция е приела, че то може също да бъде разделено на две по-малки помещения и всяко от новообразуваните жилища да има по едно складово помещение. Досежно него съдът се е позовал на писмо от Главния архитект на общината, след запознаване с предложения проект за разделяне на съществуващото жилище на две по-малки, с което се изразява становище, че обособяването на две самостоятелни жилища от вече изградения апартамент е възможно. Въз основа изложеното САС е стигнал до извод, че досежно половината от вноските в кооперацията претенцията на ищцата е основателна като се е обосновал с наличието на брак между ищцата и ответника Г., обстоятелството че ищцата е работела и е получавала възнаграждение. Прието е за недоказано, че твърденията на Г. за това, че вноските са правени с негови лични средства, съобразно жилищноспестовния му влог са неоснователни, тъй като този влог към датата на брака му с ищцата е бил в размер на 15,15 деноминирани лева, а по време на брака му с ищцата е била направена само една вноска, а при условията на чл.153, ал.3 ГПК/отм./ не е установено Г. да е получил от баща си под формата на дарение парични средства за погасяване на вноските. За недоказано е прието и твърдението на Г., че с този заем безспорно получен от семейството, в размер на 18000 лева са погасени други задължения лично от Г., но не и вноски в кооперацията. Поради това е направен решаващ извод, че презумпцията по чл.19, ал.1 СК/отм./ не е оборена и средствата, с които са погасявани вноските в Ж., са семейни. В изложението на касационния жалбоподател К. А. Г. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като се твърди, че са налице пороци в исковата молба, изразяващи се в неясен петитум и смесване на различни по своето естество правни основания, което е довело до недопустимо съдебно решение, като е присъдил процентно съотношение от вноските и е постановил членствените правоотношения да продължат и от двамата съпрузи чрез разделяне на обекта на два самостоятелни. Във връзка с това е формулиран процесуалноправен въпрос: „Редовна ли е искова молба, на която петитумът не съдържа срещу кого от ответниците следва да бъде постановен съдебния акт и оттам има ли валидно постановен съдебен акт, когато в диспозитива не е посочено срещу кого от ответниците се уважават претенциите ?“. Поставя се процесуалноправния въпрос „С какви доказателства се установява възможността за разделяне на един обект и следва ли да има решение на ОС/съгласие на останалите член-кооператори/ при положение, че към настоящия момент собственик на всички обекти в сградата е Ж., респ. ако няма съгласие как следва да се процедира ?“. Поставя се материалноправния въпрос „Приложима ли е презумпцията на чл.19, ал.1 СК/отм./ в случаите, когато единия от бившите съпрузи е член-кооператор в Ж. и той е внасял вноските в касата на кооперацията, т.е. какъв е характерът на тези вноски, включително и по-конкретно ако не е доказано, че те са правени със заемни средства, по време на брака ?“ Следва ли да се отчете обстоятелството, че членственото правоотношение е възникнало на основание решение на местната комисия по чл.8, ал.2 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове и този влог е внесен в Ж.. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Изложението на касационния жалбоподател Ж. „И. 1“ - Б. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК буквално възпроизвежда изложението на касационният жалбоподател К. Г.. Подадени са и две частни жалби от касационните жалбоподатели в настоящото производство срещу определение №2139/08.10.2012 г. по въззивното дело, касаещо разноските по спора пред въззивната инстанция/вх.№10439 от 01.11.2012 г., подадена от Ж. „И. 1“ – Б. и вх.№11416 от 23.11.2012 г., подадена от К. А. Г./. По посочените жалби съдът ще се произнесе с оглед изхода от спора в касационното производство. Ответницата по двете касационни жалби А. Д. С. е депозирала отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговорите на ответницата по касация намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за неговата вероятна недопустимост с оглед разглеждането от въззивния съд на непредявен иск. На всеки от касационните жалбоподатели следва да бъде указано да представят платежен документ за внесена държавна такса в размер на 480 лева по сметка на Върховния касационен съд, в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.,