Определение № 208 от 04.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. Г., Г. Т. Е. и Ц. П. Е. от [населено място] срещу определение № 165/31.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3083/2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на жалбоподателите срещу определение № 270 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 1948/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба В. Ю. М. счита същата за неоснователна, а останалите ответници - И. Г. Е., Т. И. Е., М. Г. Г., С. С. К., В. С. К., Н. Н. М., М. Н. М., Ц. Н. Е., Г. Н. Е. и Д. Н. В. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че частната жалба е подадена срещу постановено по реда на чл.288 ГПК определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, което не подлежи на обжалване, тъй като не е измежду двата вида определения, за които чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда такова обжалване, а именно: в ГПК нито е предвидено изрично обжалване на определенията на ВКС по чл.288 ГПК, нито тези определения преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната жалба срещу определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, е в съответствие с процесуалния закон. С нормата на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване като на касационната инстанция се предоставя правото да селектира касационните жалби съобразно точно установени в закона предпоставки. Определението по чл. 288 ГПК не е преграждащо. С него ВКС се произнася по въпроса, с който е сезиран - дали е налице някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. То не попада и в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението постановено в производството по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,