Определение № 489 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1573/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Г. от [населено място] против решение № 1709 от 05.12.2012 г. по т. д. № 2274/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 3326 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 1934/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от В. А. А. от [населено място] срещу касатора положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 10 700 лв., произтичащо от запис на заповед от 31.01.2010 г., с присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 18.08.2011 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7274 от 19.08.2011 г. по ч. гр. д. № 12341/2011 г. на Варненски районен съд. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в закона /чл. 281, т. 3 ГПК/ основания. Твърди, че при преценката относно дължимостта на процесната сума решаващият състав се е отклонил от установената съдебна практика, като е счел за достатъчна формалната редовност на записа на заповед и не е изследвал съществуването на твърдяното от самия ищец наличие на каузално правоотношение между страните – договор за заем, за обезпечаване на който е издадена ценната книга. Именно с въпроса за задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за неговото издаване при твърдение за наличие на такова от страна на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК е аргументирано и допускането на касационното обжалване. По отношение на същия е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 102 от 25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 31 от 05.04.2012 г. по т. д. № 55/2011 г. на ІІ т. о. Ответникът по касация – В. А. А. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Д. от него отговор от 01.03.2013 г. съдържа доводи единствено за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 10 700 лв. по заповед за незабавно изпълнение № 7274 от 19.08.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 12341/2011 г. на Варненски районен съд, по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, въз основа на запис на заповед от 31.01.2010 г., въззивният съд е приел за безспорно доказано съществуването на вземане за посочената сума в полза на В. А. А. от [населено място] срещу Н. Ж. Г. от [населено място] - издател на записа на заповед. Този извод е мотивиран със съответствието на записа на заповед с императивните изисквания на закона относно неговата редовност от външна страна и неангажирането на доказателства от ответника, че сумата не се дължи. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на същия за липса на каузално правоотношение между страните, изразявайки разбирането, че абстрактният характер на записа на заповед изключва необходимостта от задължително наличие на такова правоотношение. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Освен, че отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на конкретното дело, по отношение на поставения от касатора въпрос е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в т. 17 от приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на тази практика изключва обсъждането на посочените от касатора актове, обективиращи предходна задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК