Определение № 8918 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Д. А. срещу определение № 4551/30.04.2024г., постановено по адм. д. № 1720/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, недопустимо и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и да бъде указано на бездействащия дисциплинарен орган да проведе дисциплинарното производство срещу него, без да му ограничава правата на защита. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът-Министерството на вътрешните работи не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение № 4551/30.04.2024г., постановено по адм. д. № 1720/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) е оставено без разглеждане искането на А. Д. А. от гр. София срещу твърдяно от него бездействие на дисциплинарния орган по чл. 127, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и на дирекция „Човешки ресурси“ при МВР да извършат всички действия по издадената от министъра на вътрешните работи заповед № 2099/2008г., с която е образувано дисциплинарно производство срещу А., прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Административният съд приема, че не е налице неоснователно фактическо бездействие, а всички процесуални действия по дисциплинарното производство са осъществени и то е приключило със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се произнася в законен състав по повод адресирано до него искане, в което се твърди, че е налице отказ да бъдат извършени дължими действия от страна на длъжностни лица от администрацията на МВР, определени за дисциплинарно-разследващ орган, поради което валидно и допустимо е осъществена задължителната служебна проверка относно редовност и допустимост на искането, с което е сезиран. В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновава законосъобразен правен извод, че не е налице бездействие да се извършат фактически действия, а описаните в искането действия са правни и представляват част от дисциплинарното производство, което е приключило. Действителността, законосъобразността и правните последици на всички действия и актове, които се обхващат от дисциплинарното производство, са били предмет на съдебен контрол като част от административното производство, приключило със заповед, която е обжалвана по съдебен ред. Дисциплинарното производство, образувано със заповед № 2099/2008г. на министъра на вътрешните работи е приключило, поради което липсва задължение на административен орган да осъществява каквито и да е други действия по него. В този смисъл не е налице бездействие, което да бъде предмет на оспорване по чл. 256 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото определение. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение