Определение № 50 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3222/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1132/31.01.2017 г. на К. А. К. и Ж. С. К. за изменение на определение № 3 от 06.01.2017 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, с искане да не се присъждат разноски на ответниците по касационната жалба, а в условията на евентуалност – размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъде намален поради прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед извършените пред касационната инстанция процесуални действия. Ответниците по касационната жалба – И. Г. Г. и А. К., оспорват молбата. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира, че молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. С постановеното по настоящото дело определение № 3 от 06.01.2017 г., в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 100/21.04.2016 г., постановено по в.гр.д. № 77/2016 г. на Добрички Окръжен съд, и касационните жалбоподатели К. А. К. и Ж. С. К. са осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба И. Г. Г. и А. К. сумата от 3000 лева – разноски по делото пред касационната инстанция. Неоснователно е твърдението, че на ответната страна не следва да се присъждат разноски, доколкото такива не са били извършени в производството по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а за различни съдопроизводствени действия. С подадения отговор на касационна жалба, вх. №4249/05.07.2016 г. И. Г. Г. и А. К. К., чрез пълномощника си адв. Ю. Д. М., са изразили становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, както и за неоснователност на касационната жалба и са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 27.06.2016 г., по силата на който на адвокат Ю. М. е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред Върховния касационен съд. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно в представения писмен отговор и с оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят в полза на ответниците по касационната жалба. К. съд намира,че за действително извършената от процесуалния представител на И. Г. Г. и А. К. К. работа във връзка с касационното производство – изготвяне на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., включително и за явяване в съдебно заседание, което няма да бъде осъществено, поради недопускане на касационното обжалване, се явява прекомерно. При това положение и с оглед направеното възражение за прекомерност,при цена на иска 5114,20 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,е в размер на 585,71лева. При преценка на фактическата и правна сложност на делото,във връзка с осъществената защита,касационният съд приема,че присъдените на ответната страна разноски следва да се редуцират до сумата от 1500 лева. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК,състав на Върховния касационен съд,ІІ гражданско отделение