Определение № 8413 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2026 г.
ВАСШесто отделение29.07.2026reporting judge Лозан Панов
Ruling
ОТМЕНЯ определение № 5007 от 05.06.2026 г., постановено по адм.д. № 1133/2026 г. на Административен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на Административен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия при съблюдаване на изложените съображения. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ РАЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ
Grounds
Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 5007 от 05.06.2026 г., постановено по адм.д. № 1133/2026 г. Административен съд – Бургас (АС – Бургас) е оставил без разглеждане жалбата, подадена по имейл от М. В. Д., действаща като законен представител на детето Д. В. Д. против Задължително предписание № П/Д-А-П001/15.05.2026г., издадено от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, и производството по делото е прекратено. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от М. В. Д., действаща като законен представител на детето Д. В. Д., чрез назначен процесуален представител с определение № 5552 от 17.06.2026 г. на АС – Бургас адв. В. Горенова. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение, с което жалбата на М. В. Д., действаща като законен представител на детето Д. В. Д. е оставена без разглеждане, като съобрази обстоятелството, че е подадена молба за правна помощ и по делото вече има назначен служебен защитник. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Поморие, не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че с разпореждане № 4391/19.05.2026 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателката в 7-дневен срок от получаване на съобщението: да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 5,11 евро и да представи по делото документ, удостоверяващ плащането, както и да представи саморъчно подписана или подписана с електронен подпис, жалба. Съдът е предупредил жалбоподателката за последиците от неизпълнение на дадените указания. Разпореждането е изпратено на М. В. Д. на посочен от нея имейл: [електронна поща] на 20.05.2026 г. (л.9). Получаването му е потвърдено на 26.05.2026 г. (л.897). Съобщение, съдържащо дадените указания е изпратено и на адреса на жалбоподателката - гр.Поморие, [улица]. Същото е връчено лично на 27.05.2026 г.(л.982). За да постанови обжалваното определение АС – Бургас е приел, че срока, в който е следвало да бъдат изпълнени дадените указания изтича на 03.06.2026 г. (сряда, работен ден). Д. е внесла дължимата държавна такса на 22.05.2026 г., но не е отстранила констатираната нередовност на сезиращата съда жалба да представи саморъчно подписана или подписана с електронен подпис жалба. При тези данни е направен извод, че подадената жалба е нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство прекратено. Административният съд е посочил, че за периода от образуване на делото - 19.05.2026 г. до постановяване на обжалваното определение Д. е подала по имейл множество допълнения към жалбата, придружени с доказателства и писма, изпратени до други органи, като част от тях съдържат сканиран подпис. В тази насока е изложено, че представянето на допълнения към жалбата със сканиран подпис не е изпълнение на даденото от съда ясно и недвусмислено указание. Отбелязано е също, че на 02.06.2026 г. по имейл (вх.№7913) жалбоподателката е направила искане за предоставяне на правна помощ, като последната страница на молбата съдържа сканиран подпис. АС - Бургас е приел, че за да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ (също неподписано), съдът следва да е сезиран с редовна жалба. Определението е неправилно. Видно от данните по делото се установява, че с разпореждане № 4391/19.05.2026 г. съдът е оставил жалбата на М. В. Д., действаща като законен представител на детето Д. В. Д. без движение за отстраняване на нередовности (да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 5,11 евро и да представи по делото документ, удостоверяващ плащането, както и да представи саморъчно подписана или подписана с електронен подпис, жалба). С цитираното разпореждане АС - Бургас изрично е указал на жалбоподателката, че при неизпълнение в срок на дадените указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а делото – ще бъде прекратено. Съобщението за отстраняване на нередовностите е получено от жалбоподателката на посочен от нея електронен адрес на 26.05.2026 г., както и лично 27.05.2026 г. М. В. Д. е изпълнила частично дадените указания, като е внесла определената от съда държавна такса. Срокът за отстраняване на констатираните нередовности на депозираната жалба изтича на 03.06.2026 г. – сряда, присъствен ден. От доказателствата по делото се установява, че в писмена молба от 02.06.2026 г. на лист 1120 – гръб е обективирано искане за предоставяне на правна помощ. Цитираната молба е подадена по имейл до АС – Бургас преди изтичане на срока (03.06.2026 г. ) за изпълнение на дадените указания от съда с разпореждане № 4391/19.05.2026 г. В процесния случай не е налице произнасяне на първоинстанционният съд по молбата на М. В. Д. за предоставяне на правна помощ. Незаконосъобразно в обжалваното определение административният съд единствено лаконично е посочил, че за да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ, съдът следва да е сезиран с редовна жалба. След получаване на искането на М. В. Д. за предоставяне на правна помощ съдът и по отношение на същото има задължение да извърши проверка за редовност и допустимост, както и да укаже по силата на чл. 170, ал. 3 АПК, че следва да представи доказателства за съществуване на обстоятелства в подкрепа на твърденията й, което не е сторено. Този пропуск на пъвроинстанционният съдебен състав представлява допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на тези фактически установявания, настоящият касационен състав счита, че определението, като незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на съда за произнасяне по така направеното искане обективирано в молба от 02.06.2026 г. след изпълнение на задълженията му по чл. 170, ал. 3 АПК по отношение на същото. Едва след преценка на основателността на искането съдът следва да извърши проверка на редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран и при необходимост да даде допълнителни указания на страната. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Cited provisions
6- чл. 170, ал. 3 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229, ал. 1, т. 2
- чл. 236