Определение № 309 от 06.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1112/2011 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, с искане за изменение на определение № 417 от 11.06.2012 г. по т.д.№ 1112/2011 г., като се присъдят в пълен размер направените пред ВКС разноски, или за разликата над 725 лева до 1450 лева. Ответникът по молбата – [община], чрез процесуалния си пълномощник, счита молбата за недопустима, а по същество за неоснователна, релевирайки и възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима. Искането за изменение на определението е депозирано по пощата в едномесечен срок, считано от обявяване на определението. Молителят разполага с право да иска изменение на определението в частта за разноските, предвид представен по делото списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в отговора на касационната жалба. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение № 417 от 11.06.2012 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на атакуваното от Община- Б. решение на Апелативен съд – София по т.д.№ 535/2010 г., като в полза на ответника по касация/сега молител/ са присъдени разноски в размер на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноски в посочения размер е мотивирана с приключването на касационното производство във фазата по селекция по чл.288 ГПК. В случая не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските, тъй като видно от представеното от адвокат Д. Д. пълномощно, представителната власт на пълномощника обхваща изрично посочените процесуални действия – изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба на Община – Б. и представляване на дружеството в производството пред ВКС. Именно поради приключване на касационното производство в първата фаза, пълномощникът обективно не е извършил всички процесуални действия, включени в неговата представителна власт и затова не се дължи цялата заплатена от ответника по касация сума, съставляваща адвокатско възнаграждение, а само половината от нея, в какъвто смисъл е и постановеното определение. Що се касае до доводите на ответника по молбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, те са преклудирани и затова не подлежат на преценка. Предвид горното, ВКС, ТК, състав на ІІ т.о.