Определение по допустимост от 16.02.1999 г. на КС по к. д. № 1/1999 г.

Делото е образувано на 3.II. 1999 г. по искане на главния прокурор. С искането е оспорена конституционосъобразността на следните разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, обн. ДВ, бр. 89 от 1974 г., изм. бр. 28 от 1982 г., изм. бр. 31 от 1990 г., изм. бр. 39 и 110 от 1993 г., изм. бр. 64 от 1997 г.: чл. 48, чл. 192, ал.2, чл. 207, ал. 1, чл. 212, чл. 229, чл. 230, ал.1 и 2, чл. 395, чл. 399, ал.1, чл. 400, ал.1,2,3 и 4, чл. 401, чл. 403 и чл. 404, ал.1. Посочено е, че тези разпоредби предвиждат процесуална възможност за образуване на предварителното производство и за повдигане и изменение на обвинението от следователя или от органите на дознанието, каквито са помощник- следователите и офицерите, назначени или определени със заповед на съответния началник. С оглед на това се твърди, че те са в противоречие с чл. 127, т.1 от Конституцията, който възлага единствено на прокуратурата да привлича към отговорност лицата, извършили престъпления от общ характер. Посочено е също, че изброените разпоредби при определени условия допускат предварителното производство да се извърши от органите на дознанието, като те по делата, подсъдни на военните съдилища, започват разследването само по нареждане на съответния началник, правомощията на когото включват още утвърждаване на постановлението за привличане като обвиняем и прекратяване на дознанието. Предвид на това и на обстоятелствата за кръга на имащите правото по чл. 399, ал.1 НПК да дадат нареждане за започване на дознание се поддържа наличие на противоречие с чл. 8 и чл. 128 от Конституцията. Искането следва да се допусне за разглеждане по същество. То е направено от надлежно оправомощен субект (чл. 150, ал.1 от Конституцията) и се отнася до въпрос, който е от компетентността на съда (чл. 149, ал.1, т.2 от Конституцията). С оглед на обстоятелствата за предмета на искането и неговия характер съдът счита, че като заинтересувани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, Върховният касационен съд, Специализираната следствена служба, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите в България и Асоциацията на прокурорите в България. Съгласно чл. 18, ал.2 ЗКС на тях е необходимо да се предостави възможност за представяне на писмени становища, а на вносителя - да посочи допълнителни съображения в подкрепа на искането. По тези съображения и на основание чл. 19, ал.1 ЗКС Конституционният съд