Определение № 6753 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 535 от 08.02.2024 г. по кнахд № 183/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е спряно производството по касационно административно- наказателно дело № 183 от 2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23 г., образувано по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с определение № 113 от 31.01.2023 год. по касационно административно-наказателно дело № 997 от 2022 г. на същия съд. Счита, че не е допустимо да се спре производство по ЗАНН на това основание и че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 631 ГПК. Не е достатъчна фактическата констатация, че и по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС. Административен съд Пазарджик не обсъдил особеностите на съответните нарушения и обжалваните наказателни постановления. Спорният въпрос е дали абсолютно определения размер на санкцията/ глобата съответства на изискванията да бъдат съразмерни, ефективни и възпиращи. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита частната жалба за неоснователна. С определение № 6500 от 28.05.2024 г. по адм.д. № 4499/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 3781 от 28.03.2024 г. по адм. д.№ 3092/2024 г. по описа на Върховния административен съд за оставяне без разглеждане като недопустима подадената частна жалба и за прекратяване на производството по делото, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София срещу Решение № 475 от 28.11.2023 год.,по административно-наказателно дело № 1149 от 2023 год. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш № 8504616748 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на "ПИМК“ ООД, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева. Съдът приел, че пред Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело С-61/23 год. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 год. по касационно административно-наказателно дело № 997 от 2022 год. по описа на същия съд. Отправеният преюдициален въпрос в определението на Административен съд - Хасково е, както следва:Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно- наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. Въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания в настоящото производство правен спор. Разпоредбата на чл. 628 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл. 633 от ГПК. Решението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение