Определение № 712 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. К. Т., Г. Н. К., В. Н. К., А. Н. К., всичките от [населено място] и Ж. Н. К. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-В., срещу определение № 418 от 16.09.2010 г. по ч. гр.д. № 123/2010 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от касаторите против определение № 344 от 17.08.2009 г. по ч.гр.д. № 633/2009 г. на Русенския окръжен съд, като процесуално недопустима. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното касационно определение, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на Н. К. Т., Г. Н. К., В. Н. К., А. Н. К. и Ж. Н. К. срещу определение № 344 от 17.08.2009 г. по ч.гр.д. № 633/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено разпореждането от 26.05.2009 г. по гр.д. № 2564/2009 г. на Русенския районен съд и е обезсилена издадената обезпечителна заповед и вместо това с въззивното определение е допуснато обезпечение в полза на частните жалбоподатели срещу Б. К. Г. и Р. А. Д. чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20098320400583 след внасяне на парична гаранция в размер на 7 852 лв., тричленният състав на ВКС, Трето гражданско отделение, е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол с оглед на приетото в ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че определението на въззивния съд, с което той се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допустано обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. В. определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на определението Русенския районен съд като го е отменил и е допуснал обезпечение при условие, че от касаторите бъде внесена парична гаранция в размер на 7 852 лв., не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274,ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е и от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговаря на посоченото изискване, тъй като целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т.е. към предмета на делото. Произнасянето на тричленния състав на ВКС е в съответствие със задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в случая следва да се отбележи, че след приемането му е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 100/2010 г., според която ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно с тази законодателна промяна касационно обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, но въззивният съд го е отменил, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС. Настоящият случай е такъв, тъй като въззивният съд е отменил разпореждането на първонстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20098320400583 и е постановил определение, с което е допуснал обезпечението чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20098320400583, но при условие, че от касаторите бъде внесена парична гаранция в размер на 7 852 лв. Т.е. в случая не е налице хипотезата, при която първоинстанционният съд е отказал допускане на обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена, за да се приложи нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК, изменена с ДВ, бр. 100/2010 г., По изложените съображения, определението на тричленния състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на касаторите като процесуално недопустима като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,