Определение № 175 от 03.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 58/2009 г.

Производството е по реда на чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по означена като „часна” жалба с вх. № 2445/5. ХІІ.08 г. на Й. Л. С., действащ в качеството на председател на З. „И” със седалище в гр. К., община Ч. бряг, област Плевен, подадена против решение № 116 /неправилно означено като „разпореждане”/ на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 14.VІІ.08 г., постановено по т.д. № 150/08 г. В тази жалба се излагат оплаквания за неправилност на издаденият от въззивната инстанция съдебен акт по съществото на облигационния спор между земеделската кооперация-настоящ „частен” жалбоподател, от една страна, и – от друга, „К” О. със седалище в гр. Д. баня, Софийско. Ответното по т.нар. „часна” жалба „К” О. – гр. Д. баня не е ангажирало становище по основателността на въведените с нея основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че означената като „часна” жалба на З. „И”-гр. Койнаре, представлявана от председателя на УС Й. Л. С., която е подадена срещу въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, а според правилата на гл. ХХІ ГПК, обжалването на определенията, а по аргумент от текста на чл. 279 ГПК – и на разпорежданията, е предвидено да става с частна жалба. В процесния случай т.нар. „часна” жалба има за свой предмет решение, което Великотърновският апелативен съд, ГК, е постановил на 14.VІІ.2008 г. по т.д. № 150/08 г., но подателят й, след изчерпване на процедура по чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260, т. 2 ГПК по оставянето й без движение, нарочно е означил атакуваният с нея съдебен акт като „Разпореждане”. Следователно, касае се за касационна жалба, която З. „И” обаче подава повторно: след като с разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 24. ХІ.2008 г. по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК първата такава касационна жалба на кооперацията й е била надлежно върната и този съдебен акт на въззивния съд е влязъл в сила. С оглед изложеното т. нар. „часна” жалба на З. „И” – гр. К., община Ч. бряг, област Плевен, която по естеството си представлява втора по ред касационна жалба срещу въззивното решение по спора на кооперацията с „К” О. – гр. Д. баня, Софийско, ще следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение