Решение № 5553 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2018 г.

Решение № 5553 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Б. /"ВиК" ЕАД/ срещу решение № 342/27.02.2018 г. постановено по административно дело № 2579/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ – Б. В касационната жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно и незаконосъобразно, вкл. в частта му, в която "ВиК" ЕАД е осъдено да заплати деловодни разноски. Оспорва изводите на съда, че административният орган е сезиран с допустимо заявление за достъп до обществена информация. Излага съображения, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Заявителят е поискал кумулативното представяне на информация по трудовите и граждански договори на членовете на Съвета на директорите /СД/ на Дружеството, поради което заявлението нямало годен предмет. Излага съображения, че операторът няма задължение да съставя конкретни документи, в случая справки в табличен вид с посочени от заявителя реквизити на същите, че исканите справки засягат интересите на трети лица и има данни за изричен отказ от трети лица, заемащи длъжността член на СД към настоящия момент. Твърди, че са налице множество еднотипни искания за предоставяне на обществена информация от различни лица с посочен един и същ адрес за получаването, както и че е налице друг ред за получаване на информацията. Иска от съда да отмени обжалваното решение и по съображения изложени в писмена молба. Претендира разноски. Алтернативно при отхвърляне на жалбата иска да не се присъждат разноски на заявителя – ответник в производството, поради злоупотреба с права. Ответникът по касация К. Д. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, като сочи, че касационната жалба е явно неоснователна. Изложените в писмения отговор съображения не са свързани с обжалвания в настоящото производство съдебен акт на АС Б. - съдът не е възложил разноски в тежест на Димитрова, както се твърди в отговора, а обратното осъдил е касатора да и заплати такива. Съдът не е изложил и съображения за злоупотреба с права, както се сочи в отговора. Иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за оказалия безплатна правна помощ адвокат Д. Д. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в размер на 500 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение и иска, в случай че жалбата бъде уважена, то да бъде определено в размера по чл. 24 от Наредбата за правната помощ /НПП/ вр. чл. 78, ал. 5 АПК, вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в решение № К-1092-38/11.08.2017 г. на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД, поискана с т. 1 от заявление с вх. № К-1092-25/09.08.2017 г. на К. Д., изпратил е преписката на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД за ново произнасяне по подаденото заявление в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, като е определил срок за това и е осъдил "ВиК" ЕАД да заплати деловодни разноски на К. Д. в размер на 510 лв. От фактическа страна съдът е приел, че К. Д. е подала до "ВиК" ЕАД заявление с вх. № К-1092-25/09.08.2017 г., като с т. 1 от същото е поискала информация в две точки, като с т. 1 искала информация какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на съвета на директорите на "ВиК" ЕАД като възнаграждение по трудови и граждански договори за периода 01.01.2009 г. – 31.06.2017 г. В отговор е издадено решение № К-1092-38/11.08.2017 г., с което не е предоставена поисканата в т. 1 от заявлението информация. От правна страна съдът е приел, че информацията достъп, до която се иска, е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по смисъла на закона, съобразно чл. 3, ал. 2, във връзка с § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Посочил е, че исканата информация е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ и не са налице основания по чл. 13, ал. 2 с. з. за ограничаване на достъпа до нея. Не са налице мотиви на задължения субект, че не е налице надделяващ обществени интерес, а в случая била налице оборима презумпция, че такъв съществува. Изложил е съображения, че доколкото информацията засяга трети лица, то съгласието им следва да се вземе по предвидения за това ред. Посочил е, че независимо от това липсата на съгласие не е основание да се постанови отказ за предоставяне на исканата обществена информация, а само определя единствено обема и начина на предоставяне на тази информация. Изложил е и съображения, че съгласието на трето лице не е необходимо при наличие на надделяващ обществен интерес. Р. е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ във връзка с § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Съгласно посочените текстове, ЗДОИ се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от посочените в ал. 1, вкл. публичноправни организации. "Публичноправна организация" е юридическо лице, което е обект на управленски контрол от страна на възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Както правилно е посочил първостепенния съд видно от вписванията в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на "ВиК" ЕАД е Държавата. Статутът на търговското дружество, неговото управление, финансиране и неговият предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Правилен е изводът, че исканата информация е служебна обществена информация, за предоставянето на която е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ в изпълнение, на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. Независимо, че сегашните членове на СД не са дали съгласие за предоставянето на информация, то органът съобразно този отказ, е следвало да съобрази какъв обем информация да предостави, а не да отказва предоставянето и – чл. 31, ал. 3 ЗДОИ. Чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Б. е, че исканата информация засяга трети лица, доколкото е свързана получавано от тях възнаграждение. Част от членовете на СД са изразили несъгласие с предоставянето и. Несъгласието има действие, т. е. е пречка за предоставяне на информация, само ако не е налице надделяващ обществен интерес, а такъв както се посочи по горе се презюмира до доказване на противното, като тежестта за това е на задължения субект. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Именно тази хипотеза е била налице в конкретния случай и управителят на "В и К" ЕАД Б., като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, е следвало да приеме наличието на "преобладаващ обществен интерес" и да предостави информацията относно получените възнаграждения за посочения период в заявлението за всеки членовете на Съвета на директорите на дружеството. В този смисъл е и Решение № 778/18.01.2019 г. по административно дело 5957/2018 г. по описа на ВАС. Н. е твърдението на касатора, че съдът не е отчел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Такава разпоредба в ЗДОИ липсва. Вероятно се касае за техническа грешка и касатора е имал предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В заявлението ясно е посочено достъп до каква информация се иска и тя може безспорно да се определи. В случай, че касатора е считал, че заявлението се е нуждаело от уточнение, то същият в съответствие с чл. 29 ЗДОИ е можел да поиска от заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация. Доказателства за такива действия не са представени. С оглед изложеното в жалбите на "ВиК" ЕАД може да се обоснове извод, че същият е разбрал каква точно информация се иска. Относно доводите на касатора, че следва да съставя информация в табличен вид по недопустими критерии следва да се отбележи, че целта на закона е предоставянето на достъп до информация, което се осъществява чрез формите за предоставяне определени в чл. 26 ЗДОИ. Първоинстанционния съд е присъдил разноски, съобразно изхода на спора, заявената своевременно претенция и представените доказателства. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция ответникът по касация претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката оказал безплатна правна помощ. Изложеното в отговора на касационната жалба не касае настоящия спор. Не е осъществено процесуално представителство. Депозираната на 18.03.2019 г. молба е бланкетна. Поради това и предвид т. 1 от Решение на СЕС (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16, съдът намира, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на осъществилия при условията на чл. 38 ЗА адвокатска помощ, адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.