Определение № 6211 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД, представлявано от „Лидл България“ ЕООД, с.Равно поле с ЕИК 130993772, чрез юрк. Е.Грозданов срещу определение № 559/ 18.03.2024 г. постановено по адм.д.№ 293/2024 г. по описа на Административен съд София- област /АССО/, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Предписание № 0001425/08.02.2024 г. на главни инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ-Пловдив. Частният жалбоподател излага съображения, че оспореното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че неоснователно и бланкетно АССО е приел, че обжалваното предписание защитава обществен интерес, като не е отчел че същото възпроизвежда накратко съдържанието на т.3 от глава IX на Приложение II от Регламент /ЕО/ № 852/2004 и няма белезите на индивидуален административен акт. Твърди, че Предписанието не съдържа конкретна разпоредителна част и би довело до значителни негативни последици за жалбоподателя и неговата репутация. Иска да се отмени оспореното определението като неправилно и се постанови спиране на предварителното изпълнение на процесното Предписание. Ответната страна – С. М. и М.С. - главни инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ-Пловдив не са изразили становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение подлежащо на обжалване, намира същата за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение № 559/ 18.03.2024 г. постановено по адм.д. №293/2024 г. по описа на Административен съд София- област, е отхвърлено искането на "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Предписание № 0001425/08.02.2024 г. на главни инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ-Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че при преценка на баланса на обществения и частния интерес, превес трябва да се даде на обществения. Посочил е, че съображенията в жалбата не обосновават нито една от хипотезите по чл. 166, ал. 2 от АПК, а оплакванията са относими към законосъобразността на оспорения акт, както и че при доказана незаконосъобразност на оспорения административен акт, евентуално претърпените от оспорващия имуществени вреди могат да бъдат обезщетени по общия исков ред. Постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 25, ал.1 и ал.3 вр. с чл. 24, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига гласи, че обжалването на административни актове, с които се прилагат мерки по чл.138, пар.2, б. "а", "б", "в" и "д" от Регламент /ЕС/ № 2017/625 не спира тяхното изпълнение. Процесното предписание е издадено на основание чл. 138, §1. от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл.25, ал.1, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига, като с него е предписано на дружеството: „Да не се допуска в обекта прием, съхранение и реализация на храни, за които има вероятност да бъдат замърсени и съответно да бъдат негодни за консумация от хората“. Предвид допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесното предписание, приложима досежно молбата за спиране на същото е разпоредбата на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК. Законодателят в чл. 166, ал. 2 от АПК е посочил, че при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, когато е налице следното основание: 1. ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна вреда или 2. трудно поправима вреда. Въведено е обаче допълнително и кумулативно условие, а именно: изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, които са настъпили след издаване на оспорения административен акт. Само последиците от изпълнението на издадения административен акт, сред които са твърдените уронване на репутацията и имуществени вреди, за каквито жалбоподателя не сочи и доказателства, не представляват основание за уважаване на молбата по чл. 166, ал. 2 от АПК. Вероятността за причиняване на значителна или трудно поправима вреда трябва да е установена с нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта. В случая, след като жалбоподателят не е доказал основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на предписание № 0001425/08.02.2024 г. на главни инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ-Пловдив, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е отхвърлил молбата му. Останалите оплаквания са относими към основателността на жалбата срещу оспорения административен акт, но не и към молбата по чл.166 от АПК. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение