Решение № 7572 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2009 г.

Решение № 7572 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Пламен Йорданов Филев от гр. София, против решение1409/02.02.2009 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 7906/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост, тричленният състав на ВАС е отхвърлил искането на Пламен Йорданов Филев от гр. София да бъде отменено Решение № 777 на Министерския съвет на Република България от 30.11.2007 г. (обн. ДВ бр. 104/11.12.2007 г.) за отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала"Хемус" Софийски околовръстен път-пътен възел "Яна", от км. 0+000 до км. 8+460, намиращи се на територията на област София в частта, с която са били отчуждени 1567 кв. м. от имот пл. № 730 по кад. план на с. Долни Богров, м. "Герено". За да постанови решението си съдът е приел следното:От представения по делото нот. акт № 57, нот. дело № 41/2004 г. на нотариус при РС-София-Кр. Анадолиев, е видно, че Пламен Ф илев е собственик на недвижим имот от 2100 кв. м., от които са били отчуждени 1576 кв. м. и определено обезщетение в размер на 15951 лв. От представеното писмо изх. № 17-00-1 от 06.01.2009 г. на Национална агенция "Пътна инфраструктура" е видно, че е наредено на Банка "ДСК" ЕАД да открие сметка и преведе дължимото обезщетение от 15 951 лв. на физическото лице Пламен Йорданов Филев. При така установените фактически обстоятелства искането за отмяна на отчуждаването на одържавения с Решение № 777 на МС на РБ от 2007 г. имот се явява неоснователно с оглед изплатено обезщетение и не са налице основанията по чл. 39, ал. 3 от ЗДС за отмяна на отчуждаването. В диспозитива на решението е посочено, че то не подлежи на обжалване. В касационната жалба се правят доводи за допустимост на касационното производство и неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на закона-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че производството не е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, нито е налице заведено такова, а е по чл. 39, ал. 3 от ЗДС, по отношение на което не е изключено касационното обжалване на постановеното решение. По същество се правят доводи за липса на мотиви по съществото на спора, доколкото липсват каквито и да било писмени съображения на решаващия състав, които да обосноват съждението му. Правният извод на съда, че "искането за отмяна на отчуждаването се явява неоснователно с оглед изплатено обезщетение" не е резултат на посочване и обсъждане на доказателствата, които го обосновават. По делото липсват доказателства за изплатено обезщетение на молителя. По делото е представено писмо изх. № 17-00-1 от 06.01.2009 г. на НА"ПИ", което не доказва изплащане на обезщетение в размер на 15951 лв. на Пламен Йорданов Филев, а напротив, същият документ установява липсата на плащане, доколкото с него е наредено на Банка "ДСК" ЕАД-ЦУ да открие сметка и преведе указаната сума. Това нареждане, както и да бъде ценено (нещо, което не е сторено от решаващия състав), е правно ирелевантно, доколкото : не се установява плащане на обезщетението от 15951 лв., чрез постъпването на тази сума по сметка на молителя-собственик на отчуждения имот и е издадено след 26.06.2008 г., към която дата е изтекъл 6-месечният срок от влизане на Решение № 777 на МС в сила, в който е следвало собственикът да бъде обезщетен. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, в пряко противоречие с чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Несъответствието на отсъждането с установените в процеса факти очертава необосноваността на съдебния акт, доколкото при недоказано плащане в правнорелевантния 6-месечен период, при липса на доказателства за каквото и да било плащане на обезщетението на собственика на отчуждения имот, е произнесено решение, с което не е отменен актът за отчуждаване. В съдебно заседание представя нови писмени доказателства: Скица на имота и банкова референция от 17.02.2009 г., с която се удостоверява срока за превеждане на суми по чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Моли да се вземе пред вид като съд. практика решение № 13704/2008 г., постановено по адм. д. № 7994/2008 г. на ВАС. Ответникът Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна, по следните съображения: Моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна. Считам, че в касационната жалба не се сочат убедителни аргументи, че съдебното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Искането за отмяна на отчуждаването на съответния имот не е искане, което се разглежда самоцелно, самостоятелно, а то е във връзка с останалите доказателства и се знае, че тези имоти са отчуждени в полза на цялото общество, в изпълнение на договорът ни с Европейската комисия и са финансиране от ЕС и без достатъчно основания и доказателства, без достатъчно аргументирани мотиви не може да се иска отмяна на отчуждението. Не съществува практика на съда за отмяна на отчуждаването, защото тук сме гледали повече от 500 такива дела, а делата при които е допусната отмяна на отчуждаването са единици, така че няма такава практика на ВАС, както се твърди в настоящото производство. Предвид на това, моля да обсъдите всички причини, когато постановявате своето решение и да приемете, че съдебният акт на тричленният състав е законосъобразен и да го оставите в сила, а касационната жалба, която преповтаря първата жалба и няма нищо ново, което да основава отменителни основания, да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Правя искане да се съобрази дали съдебните разноски, представляващи адвокатски хонорар не е прекомерен и да се приложат разпоредбите на ГПК, във връзка с чл. 6 на Закона за адвокатурата и чл. 7, т. 3 на Тарифата за адвокатските възнаграждения, тъй като тези дела са с икономически характер и се решават след експертиза на вещи лица. Заинтересованата страна: Национална агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна, като счита решението на съда за обосновано и законосъобразно. Заинтересованата страна-Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна, със следните доводи:Считам, че касационната жалба е неоснователна, поради което моля да оставите в сила обжалваното решение. Правилни са изводите на тричленния съдебен състав, с които е прието, че дължимото обезщетение за отчуждения недвижим имот е изплатено, поради което не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Изплащането на обезщетението за отчуждения недвижим имот води до неприложимост на разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗДС, поради което правилно искането на касационния жалбоподател за отмяна на решението на Министерски съвет е отхвърлено като неоснователно. Моля да оставите в сила обжалваното решение. Относно позоваването на адвоката на касатора на влязло в сила съдебно решение на тричленен състав, моля да не го вземате предвид, тъй като съдебната практика на тричленен състав считам, че не е задължителна за петчленния състав. Заинтересованата страна: Министърът на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е недопустима. Решението на ВАС, трето отделение, е постановено по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС и същото е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Действително в чл. 39, ал. 3 от ЗДС съществува празнота относно обжалваемостта на съдебното решение пред касационната инстанция. Чл. 38 от ЗДС урежда производството по обжалване по съдебен ред на административни актове за отчуждаване на имоти частна собственост за изграждане на национални инфраструктурни обекти. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ЗДС решението на съда е окончателно. В чл. 39, ал. 3 от ЗДС е уреден редът за отмяна на отчуждаването на имотите частна собственост от съда. В него не е посочено дали съдебното решение подлежи на обжалване. След като решението на съда относно отчуждаването на имота е окончателно, то и решението в обратния смисъл - относно отмяна на отчуждаването не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, следвайки логиката на законодателя за окончателност на решението, изразена в чл. 38, ал. 7 от ЗДС с оглед бързината необходима за осъществяване на важни инфраструктурни обекти на държавата с национално значение. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Ако приемете, че касационната жалба е допустима, същата е неоснователна. Решението на ВАС е правилно. С оглед доказателствата представени по делото за извършена процедура по изплащане на дължимото обезщетение правилно съдът е приел, че искането на жалбоподателя за отмяна на отчуждаването е неоснователно и го е отхвърлил. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Същото следва да се остави в сила. Настоящият Петчленен състав на ВАС, като прецени доводите на страните и представените доказателства, приема следното: Касационното производство е процесуално допустимо. Разпоредбата на чл. 38, ал. 7 от ЗДС регламентира, че решението на съда в това производство (образувано на основание чл. 38, ал. 1 - по жалба срещу адм. акт на МС по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС -решението за отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални инфраструктурни обекти), е окончателно и не подлежи на обжалване. Производството по чл. 39, ал. 3 от ЗДС е различно от това по чл. 38, ал. 1 и по отношение на него не е налице изрична разпоредба на закона, която да изключва касационното обжалване на постановеното съдебно решение. При липса на изрична разпоредба на специалния закон-ЗДС, която да регламентира различен ред за обжалване на постановените съдебни решения, са приложими нормите на общия закон- АПК и касационното производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е и основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си тричленният състав на ВАС не е преценил правилно данните по делото и направеният от него извод за неоснователност на искането за отмяна на отчуждаването е необоснован и противоречащ на доказателствата по делото и на материалния закон. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗДС, ако в 6-месечен срок от влизане в сила на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение, собственикът не бъде обезщетен, по негово искане Върховният административен съд отменя акта за отчуждаване. В производството пред тричленният състав на ВАС не е било установено извършено плащане на определеното в решението на МС обезщетение в размер на 15951 лв. Представеното писмо изх. № 17-00-1 /06.01.2009 г., изпратено от НА "ПИ" до Банка "ДСК" ЕАД установява единствено, че е наредено да се открие сметка и да се преведе дължимото парично обезщетение в размер на 15 951 лв. на Пламен Йорданов Филев, но не и самото превеждане на посочената сума, представляваща обезщетението за отчуждения му имот, собствеността върху който е установена с цитирания нот. акт. В настоящото производство е представено писмено доказателство-Банкова референция от Банка "ДСК" ЕАД, с която е удостоверено, че на името на Пламен Йорданов Филев има открита разплащателна сметка на 22.02.2009 г. и наличност по нея към 16.02.2009 г.-15951.71 лв. При тези данни са налице предпоставките по чл. 39, ал. 3 от ЗДС за отмяна на акта за отчуждаването на МС за процесния имот. Решение № 777/30.11.2007 г. на МС, с което е извършено отчуждаването по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС на процесния имот е публикувано в ДВ бр. 104 от 11.12.2007 г. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДС, то е подлежало на обжалване пред тричленен състав на ВАС в 14-дневен срок от обнародването му в ДВ, т. е. до 25.12.2007 г. Страните не спорят, че то не е било обжалвано и е влязло в сила на 26.12.2007 г. Съответно 6-месечният срок по чл. 39, ал. 1 от ЗДС, в който е следвало да бъде обезщетен собственикът с определеното в решението обезщетение в размер на 15951 лв., е изтекъл на 26.06.2007 г. В този срок собственикът не е бил обезщетен и съответно е налице основанието по чл. 39, ал. 3 от ЗДС за отмяна на акта за отчуждаване. Превеждане на сумата от 15951лв. е извършено едва на 22.02.2009 г. далеч след изтичането на 6-месечния срок за обезщетяване, регламентиран в закона и искането за отмяна на акта за отчуждаване на процесния имот, направено от неговия собственик на основание чл. 39, ал. 1 от ЗДС, е основателно. Решението на тричленният състав на ВАС следва да се отмени и вместо него да се отмени акта за отчуждаването на имота-решение № 777/30.11.2007 г. на Министерския съвет на РБ в частта му за процесния имот. С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски от страната, в размер на 325 лв. Договореното адв. възнаграждение не е прекомерно и се дължи на касатора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 39, ал. 3 от ЗДС, Върховният административен съд, Петчленен състав,