Определение № 304 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. Д. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Д от ВАК срещу разпореждане № 9* от 13.12.2008г. на Варненски окръжен съд, по гр.д. № 2398/2007 г., с което е върната касационна жалба против решение по горепосоченото дело поради обстоятелството, че към момента на завеждане на делото през 2005 г. обжалваемият интерес по всеки един от обективно съединените искове при условията на евентуалност е с цена под 1000 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота. В производството пред Варненския районен съд е представена данъчна оценка на едната процесна нива, която е размер на 313.60 лв. (л. № 9 от първоинстанционното дело). По отношение на втората процесна нива съдът е определил на осн. чл. 56, ал. 1 изр. второ от ГПК(отм.) цена на иска в размер на 450 лв. (л. № 37 от първоинстанционното дело). Така обжалваемият интерес към момента на завеждане на делото – 2005 г. е общо в размер на 763.60 лв. по всеки един от обективно съединените искове при условията на евентуалност. Като е приел, че обжалваемият интерес е под 1000 лв., въззивният съд е постановил обжалваното разпореждане в съответствие с процесуалния закон. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение