Определение № 362 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 333/2009 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Габровския окръжен съд от 17.04.2009 г. по ч.гр.д. № 118/2009, с което е отменено определението на Габровския районен съд от 03.02.2008 г. по гр.д. № 265/2008, с което за обезпечение на мерките относно упражняването на родителските права е допуснато спиране на изпълнението на съдебно решение по Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Недоволна от определението е касаторката Д. С. Й., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността изпълнението на съдебно решение по Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца да бъде спряно за обезпечаване на искане за определяне на мерки относно упражняването на родителските права, който е релевантен за делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата У. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на обезпечителното производство, както и че искането за определяне на мерки относно упражняването на родителските права е неоценяемо, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос е релевантен правото на защита и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Въззивният съд е приел, че е недопустимо обезпечаването на мерки относно упражняването на родителските права, когато след постановяването на привременните мерки е постановено незабавно връщане на отвлеченото дете. Върховния касационен съд, състав на Четвърто граждански отделение намира, че мерките относно упражняването на родителските права (осъществяване на родителската отговорност) се постановяват не в исково производство, а в производство по спорна администрация на гражданските отношения. На обезпечаване подлежат всички видове искове (чл. 389, ал. 2 ГПК), но само исковете. Исканията за постановяване на актове на спорна администрация не подлежат на обезпечаване. По такива искания е възможно постановяването на привременни мерки, които дават по-интензивна защита от обезпечението, тъй като позволяват упражняването на правото, преди съществуването му да е установено от съда. Мерките относно упражняването на родителските права обаче не могат да засегнат изпълняемостта на съдебно решение за връщане на отвлечено дете. С оглед това е без значение международната компетентност на съда по мерките относно упражняването на родителските права, независимо от това дали тя съществува по силата на Регламент 2201/2003, или е учредена от страните по делото с пророгационно съглашение или мълчаливо. Като е стигнал до същите изводи, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение