Определение № 2458 от 01.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба вх. № 273/15.01.2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе на Е. Димитрова срещу Определение № 29/04.01.2024 г. на АС – Русе, постановено по адм. дело № 2/2024 г., в частта му, в която на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, в частта ѝ, с която е разпоредено преместването на Димитрова на длъжност началник сектор в Агенция „Митници“ с определено място на работа сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“ на ТД Митница Варна на друго място на работа - сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Варна и е прекратено производството по делото и по частна жалба вх. № 926/12.02.2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе на Е. Димитрова срещу Определение № 352/30.01.2024 г. на АС – Русе, постановено по адм. дело № 2/2024 г., в частта му, в която е оставена без уважение молба с вх. № 257/15.01.2024 г. от Е. Димитрова за изменение на Определение № 29/04.01.2024 г. в частта за разноските. В частна жалба вх. № 273/15.01.2024 г. по описа Административен съд (АС) – Русе частният жалбоподател изразява становище, че определението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила (вероятно има предвид съдопроизводствените правила), защото: 1. липсвал изричен диспозитив, че претенцията ѝ за присъждане на разноски, обективирана в жалбата, в размер на 1000 лв., била неоснователна и 2. съдът неправилно бил приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК. В тази връзка оспорва изводите на съда, че оспорваната заповед била вътрешноведомствен акт и като такъв не подлежала на оспорване. Излага подробни съображения, защо заповед, с която се променя мястото на работа подлежи на обжалване. Моли определението в обжалваната му част да се отмени. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Частният жалбоподател се представлява от адв. Филипов. В частна жалба вх. № 926/12.02.2024 г. по описа Административен съд (АС) – Русе частният жалбоподател изразява становище, че съдът неправилно не му е присъдил направените по делото разноски, тъй като в случая ответникът бил дал повод за завеждане на делото. Счита, че това е така, защото към датата на подаване на жалбата ѝ срещу Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на АМ, в обжалваната ѝ част, не ѝ е била връчена Заповед № 2033/08.12.2023 г. на директора на АМ. Моли обжалваното определение да се отмени и се постанови ново, с което се осъди АМ да ѝ заплати разноските за производството пред първата инстанция. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. На 27.02.2024 г. представя молба – уточнение с приложени към нея доказателства и съдебна практика на АС – Русе. Частният жалбоподател се представлява от адв. Филипов. Ответникът по частните жалби ги оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваните определения да се оставят в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за защитата и по двете жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. За да постанови Определение № 29/04.01.2024 г. на АС – Русе постановено по адм. дело № 2/2024 г. в обжалваната му част, решаващият съд е установил, че Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на АМ е отменена със Заповед № 2033/08.12.2023 г. на директора на АМ. При така установеното от фактическа страна, решаващият съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане. На първо място е посочил, че към момента на подаване на жалбата до съда, обжалваната заповед вече е била отменена и на практика в правния мир тя не съществува. Посочил е, че с отмяната на заповедта е налице нейното оттегляне, при това не само в обжалваната от Димитрова част, но изцяло. Посочил е, че оттеглянето е действие, обратно на издаването на акта, с което административния орган едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил. То е основание за прекратяване на делото по оспорването поради отпадане на предмета му. На второ място е изложил съображения, че не е събирал доказателства за влизането в сила на Заповед № 2033/08.12.2023 г., тъй като тази заповед, както и обжалваната представлявали по своята същност вътрешноведомствени актове на органа по назначаването и нямали характер на индивидуални административни актове и не подлежали на обжалване. В тази връзка е изложил съображения, че мястото на работа, респ. работното място не е елемент от служебното правоотношение. При промяна на мястото на работа, не се променяла длъжността, която Димитрова заемала. На трето място е изложил съображения, че за Димитрова липсвал правен интерес от обжалването, защото с отмяната на заповедта, при това изцяло, нейното искане било удовлетворено в пълен обем. За да постанови Определение № 352/30.01.2024 г. на АС – Русе, постановено по адм. дело № 2/2024 г. в обжалваната му част, решаващият съд е посочил, че разноските по делото по общо правило се възлагали върху страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, но в конкретния случай този общ принцип бил неприложим. В тази връзка е изложил съображения, че Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на АМ не е породила правни последици за Димитрова, както и че не е налице оттегляне на административния акт, а отмяна на същия, поради което не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК. Определение № 29/04.01.2024 г. на АС – Русе постановено по адм. дело № 2/2024 г. е правилно по следните съображения. Безспорно е установеното по делото, че обжалваната от Е. Димитрова Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на АМ е отменена изцяло, вкл. в оспорваната от г-жа Димитрова част, със Заповед № 2033/08.12.2023 г. на директора на АМ. С отмяната на заповедта същата престава да съществува, което от своя страна означава, че жалбата е без предмет, поради което на основание чл. 159, т. 1 АПК е процесуално недопустима. Предвид отмяната на заповедта проверката на правилността на преценката на решаващия съд относно нейния характер, в каквато връзка са изложените в частната жалба съображения, не би променило крайния резултат, че обжалваното определение е правилно. Поради това доводите изложени в частната жалба са неотносими и не следва да се обсъждат. Доводите за допуснато съществено нарушение от съда, поради непроизнасянето му с изричен диспозитив относно искането за разноски са неоснователни. В мотивите си съдът е посочил, че не следва да присъжда разноски в полза на Димитрова. При това положение липсата на изричен диспозитив за оставяне без уважение на искането за разноски като неоснователно не се дължи и липсата му не опорочава правилността на акта. Процедурата предвидена в чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК дава възможност на страната да поиска съдът да допълни/измени акта си в частта му относно разноските, от която възможност жалбоподателят се е възползвал. Определение № 352/30.01.2024 г. на АС – Русе, постановено по адм. дело № 2/2024 г. в обжалваната му част е правилно по следните съображения. Оспорваната Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на АМ е отменена с последваща заповед издадена на 08.12.2023 г. Към датата на подаване на жалбата до съда – 19.12.2023 г. (допусната е техническа грешка при изписване на годината, като е посочена 2027 г.) оспорваният акт не е съществувал в правния мир, поради което изначално жалбата е била без предмет. От представените по делото доказателства се установява, че Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на АМ е отменена не поради подадената жалба, а във връзка с новоназначен служител – докладна записка рег. № 32-661388/06.12.2023 г. на директора на ТД Митница Варна. Преди да подаде жалбата си Димитрова е следвало да установи коя е действащата в АМ заповед, с която ѝ е определено място на работа и спрямо действащата заповед да подаде жалбата си. Жалбите са неоснователни. Определенията в обжалваните им части следва да се оставят в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по частните жалби за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи. На основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ същото следва да се определи в размер на 50 лв. за защита по всяка от жалбите или общо в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение