Определение № 208 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2017 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК – по частна касационна жалба на Д. Р. Г. и частна касационна жалба на Р. Д. Г. срещу определение № 532/25.10.2016 г., постановено по частно гр. дело № 435/2016 г. на Бургаския апелативен съд (БАС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1673/04.08.2016 г. по ч. гр. дело № 1269/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К... (К...), съобразно решение № 143/27.03.2014 г. на същата на основание чл. 37, ал. 1 от ЗОПДНПИ, срещу двамата жалбоподатели и [фирма], с цена на иска 487 273.25 лв., чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти и на запори върху леки автомобили и банкови сметки. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частните касационни жалби за процесуално недопустими по следните съображения: По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. Именно такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, е и постановеното в случая от БАС, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечението. Последното не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито с него е разрешен спор по същество в рамките на самостоятелно съдебно производство, т.е. – не е налице никоя от хипотезите по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Горните изводи следват и от изричното препращане към разпоредбите на ГПК с чл. 56 от ЗОПДНПИ. В тази връзка следва да се отбележи и че за разлика от отменения ЗОПДИППД (чл. 23, ал. 2), в ЗОПДНПИ (чл. 38, ал. 4) не е предвидено касационно обжалване на определението на въззивния съд, постановено в обезпечителното производство по този закон. В смисъла изложеното е налице константна практика на ВКС: определение № 219/13.07.2015 г. по частно гр. дело № 1847/2015 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 154/04.03.2015 г. по частно гр. дело № 815/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 592/27.10.2014 г. по частно гр. дело № 4421/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС, определение № 58/03.02.2015 г. по частно гр. дело № 230/2015 г. на І-во гр. отд. на ВКС, определение № 133/04.03.2015 г. по частно гр. дело № 587/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 272/11.05.2015 г. по частно гр. дело № 727/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 218/13.07.2015 г. по частно гр. дело № 3523/2015 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 40/09.02.2016 г. по частно гр. дело № 106/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Предвид гореизложеното, подадените срещу неподлежащото на обжалване въззивно определение, частни касационни жалби, като процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение