Определение № 8767 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Иванов против определение № 522/22.02.2023 г., постановено по адм. д. № 103/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането на В. Иванов за освобождаване от държавна такса и разноски по делото и по частна жалба от В. Иванов срещу определение № 523/22.02.2023 г., постановено по адм.д. № 103/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Иванов срещу акт за установяване на задължение № МД-АУ-7369-1/02.11.2021 г., издаден от инспектор КРД в дирекция „Местни данъци“ в община Варна. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваните определения са неправилни и незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъдат отменени. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на частните жалби и наведените в тях доводи, приема, че са допустими, подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, разгледани по същество, са неоснователни. Определенията на първоинстанционния съд са правилни. Фактите са установени правилно от първоинстанционния съд, като при съобразяване на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи. С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7369-1/02.11.2021 г., на В. Иванов са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, и за данък върху превозните средства общо в размер на 388, 24 лв. главница и 102, 95 лв. лихви за просрочие. Срещу административния акт е подадена жалба до Административен съд Варна, по която е било образувано адм.д. № 103/2023 г. С разпореждане № 831/19.02.2023 г., първоинстанционният съд е оставил жалбата без движение, като е дал указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите, сред които и внасянето на дължима държавна такса в размер на 10 лв. С постъпила по делото уточняваща молба В. Иванов е направил искане за освобождаване от внасянето на държавна такса при съобразяване на това, че не притежава имущество и не реализира доходи. При съобразяване на чл. 83, ал. 2 от ГПК, първоинстанционният съд, с определение № 522/22.02.2023 г. е оставил без уважение направеното искане. При съобразяване на чл. 155 от ДОПК, при липсата на обжалване по административен ред на акта за установяване на задължение по декларация, с определение № 523/22.02.2023 г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на В. Иванов срещу акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изпратил е по компетентност жалбата на В. Иванов срещу акта за установяване на задъжение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна, прекратил е производството по адм.д. № 103/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Определенията са правилни. Доколкото внасянето на дължимата държавна такса е предпоставка за редовността на жалбата, съобразно чл. 158 от АПК, във връзка с чл. 151, т. 3 от АПК, и доколкото предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата съдебна инстанция е и определение, с което жалбата е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, то тази съдебна инстанция се произнася именно по отношение на определението на първоинстанционния съд, с което жалбата на В. Иванов е оставена без разглеждане. С акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК сее установяват задължения за данък върху недвижимите имоти, задължения за такса битови отпадъци, задължения за данък върху превозните средства. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината в чийто район е възникнало задължението, по реда ДОПК. Съобразно чл. 9б от Закона за местните данъци и такси, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5, Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съобразно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В процесния случая от събраните по делото доказателства не се установява актът за установяване на задължение да е обжалван по административен ред. Това обстоятелство следва от представеното по делото писмо от дирекция „Местни данъци“ в община Варна, в което изрично се посочва, че акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7369-1/02.11.2021 г. не е обжалван по административен ред пред директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна. Така установеното обстоятелство не се отрича от направеното изявление за обжалването на акта по административен ред, от В. Иванов, поради непредставяне на доказателства за осъществяването му. Имено това е мотивирало и първоинстанционния съд да остави жалбата без разглеждане, а не обстоятелството, че не е налице индивидуален административен акт, както неправилно се посочва в частната жалба. Следва да се съобрази обстоятелството, че приложими при обжалване на административните актове по чл. 4, и по чл. 9б от Закона за местните данъци и такси са правилата по ДОПК, а не тези по АПК. При липсата на подадена жалба по административен ред не може да се формира и мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по направено искане. При съобразяване на тези обстоятелства, обжалваното определение е законосъобразно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение