Определение № 1096 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от 21.11.2023г. на адв. Иванов, процесуален представител на ответника по касация Кмета на община Септември, с която се иска да бъде допълнено и изменено определение № 10822 от 08.11.2023г. по адм. дело № 10033/2023г. по описа на ВАС, в частта му за разноските, като в полза на Кмета на община Септември бъдат присъдени разноски в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК, от страна, заинтересована да иска допълване на определението. В срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е постъпило възражение от частния жалбоподател „Варварски минерални бани“ ЕООД, с което изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на искането. Постъпило е становище и от община Септември, с което се твърди основателност на искането. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следващите съображения. С определение № 10822 от 08.11.2023г. по адм.д. № 10033/2023г. е оставено в сила определение № 1142 от 22.08.2023г. по адм.д. № 406/2023г. на АС – гр. Пазарджик, с което е отхвърлено повторно искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 621 от 21.04.2023г. на кмета на община Септември, като с определението на ВАС в полза на община Септември, която е юридическото лице, в чиято структура се намира органа издал оспорената в производството заповед, са присъдени разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът в определението да е изложил подробни мотиви защо искането на ответника в производството за присъждане на разноски в размер и на адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, а следва да се уважи само искането за присъждане на юрисконсултско такова. Предвид изложените съображения в искането за допълване и изменение на определението, следва да се посочи на първо място, че страни в производството по спиране изпълнението на административен акт са жалбоподателят и административният орган, издал актът, като заинтересовани страни в това производство не се конституират, съответно в случая не е налице заинтересована страна, на която съдът да е присъдил разноски, а напротив такива са присъдени, както е посочено в полза на ответника Кмета на община Септември. Съгласно чл. 44 т. 15 ЗМСМА кметът на община представлява общината пред физическите, юридическите лица и пред съда, а съгласно чл. 14 ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен бюджет, като именно общината като юридическо лице е задължена за разноски, когато бъде осъдена за такива, тъй като тя, като юридическо лице, има бюджет, а не кметът, т.е. административният орган, съответно общината като юридическо лице е субектът, на който се присъждат разноски в съдебното производство, тъй като те следва да отидат към общинския бюджет. В определението, чието допълване се иска, както беше посочено разноски са отчетени като дължими за ответника в производството – който е кметът на общината – като съобразно посочените по – горе правила същите са присъдени на юридическото лице, а именно общината, в чиято структура е административният орган. Освен това, видно от представеното по делото пълномощно за юрк. Чавдарова /стр. 38 от делото/, по силата на което тя е осъществила и осъществява процесуално представителство по делото, тя е упълномощена от кмета на община Септември с правомощия да представлява именно кмета на общината, а не да представлява община Септември, поради и което е обоснован извод, че юрк. Чавдарова е осъществила представителство по делото именно на кмета на община Септември. В случая представителството на кмета на общината е осъществено и от юрк. Чавдарова и от допълнително упълномощения адв. Иванов, като по аргумент от чл. 143 ал. 1 АПК право на разноски страната, в чиято полза е съдебния акт, има за възнаграждението за един процесуален представител. По изложените съображения, искането за допълване на определението в частта по разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение