Решение № 11292 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Билла България" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение 5921 от 10.10.2023 г., постановено по адм.д. 5208/2023 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 276/14.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че непредставянето на възможност за участие на дружеството е довело до едностранно проведено административно производство, в което заинтересованата страна не е имала възможност за участие и не е могла да изрази становище по събраните доказателства, както и да упражни правото си на защита. Според касационния жалбоподател производителят или доставчикът носят отговорност за правилното етикиране на стоката и наименованието й. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Сочи, че приложената мярка е преустановителна, а към датата на издаване на акта твърдяното правонарушение е прекратено, поради което приложената принудителна административна мярка (ПАМ) няма предмет и противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната фактическа обстановка, по която страните не спорят. Установил е, че производството пред КЗП е започнало във връзка с проведена проверка относно обявяване на цените и промоциите в хранителни вериги. В хода на извършена проверка в магазин 536 на "Билла България" ЕООД в гр. Бургас на случаен принцип е избрана стока, обявена на търговския етикет в магазина като панирани скариди Vici, 170 гр. , с обявена съответна продажна цена. Потребителската опаковка съдържала информация на български език, от която било видно, че панираните скариди са направени от сурими. В хода на проверката е установено, че върху търговския етикет на стоката няма предварителна информация, че се предлагат панирани скариди, направени от сурими. Предвид фактическите установявания, изложени в докладната записка на директора на Главна дирекция "Контрол на пазара" и протокола от проведеното на 08.03.2023 г. заседание на Комисията за защита на потребителите, председателят на КЗП е приел, че дружеството не е предоставило съществена информация, необходима на средния потребител, която може да доведе до вземане на търговско решение, което този потребител не би взел. Приел е,че чрез премълчаване на този факт за съдържанието на стоката се прикрива съществена за потребителя информация, предвид посоченото на опаковката съдържание на стоката от "сурими", т.е. рибни остатъци, оформени и оцветени като скариди, което не е равнозначно на "скариди". С оспорената заповед 276/ 14.03.2023 г. председателят на КЗП е забранил на "Билла България" ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно чрез премълчаване да прикрива съществена информация относно основна характеристика на предлагана стока (за това,че панираните скариди всъщност са направени от сурими). Издателят на акта е определил нарушението като такова по чл. 68е, ал. 2, пр. 1, във вр.с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При така установените безспорни факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административния орган са неоснователни. Действително, разпоредбата на чл. 12 АПК въвежда принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Чл. 26 АПК задължава административния орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК изисква страните да имат възможност да изразят становище в хода на това производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел I "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел I не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗЗП е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната мярка по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като нейната основна цел е преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне целта на закона - да се защитят интересите на потребители. Разпоредбата на чл. 68л. ал. 2 ЗЗП предоставя на председателя на КЗП възможност да укаже на търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна, но не му вменява това като задължение. В случая относимите факти са безспорно установени. При възможност за представяне на допълнителни доказателства от търговеца, такива не са представени от дружеството и пред съда, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е нарушено.Това води до извод, че оспореният административен акт е издаден, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по спора. При проверка за съответствие на решението с материалния закон и обоснованост касационната инстанция установи следното: Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото няма спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от Закона за защита на потребителите. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика се съдържа в чл.68д ЗЗП, чл. 68е, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. В настоящия случай съдът е достигнал до правнообоснования извод, че прилаганата от дружеството търговска практика пряко влияе върху икономическото поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха взели и че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя и осъществява състава на заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2, пр. 1 ЗЗП. Безспорно е налице премълчаване от страна на търговеца относно съществена характеристика на предлагания продукт, за това, че предлаганите панирани скариди Vici са направени от сурими. Неоснователно е възражението на касатора, че производителя или доставчика носят отговорност за правилното етикиране на стоката и наименованието й и той не следва да носи отговорност за посоченото на опаковката от производителя. Несъмнено при закупуване на стоката потребителят първо проверява съдържанието на етикета поставен от търговеца, на който е посочен вида на продукта и цената на артикула, а не този който е поставен от производителя, поради което е недопустимо информацията, предоставена в тях, да се различава една от друга или, както е в конкретния случай, да се отнася за две различни по съдържание и специфични характеристики стоки. Очевидно информацията на етикета на хранителния продукт е насочена към потребителя с цел продажба на стоката. Ето защо начинът на представяне на съществената за средния потребител информация, която му е необходима, за да вземе търговско решение, определено е в състояние да го мотивира да вземе търговско решение, което иначе не би взел. В конкретния случай се касае за заблуждаваща търговска практика, тъй като именно съдържанието на етикета е определящо за потребителя и би довело до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Правилен е първоинстанционният извод за съответствието на акта с целта на закона - да се защитят интересите на потребителите със законосъобразни средства. В тази връзка следва да бъде допълнено, че с Директива 2005/29 на Европейския парламент, транспонирана в Закона за защита на потребителите, се възлага на държавите членки задължението да направят необходимото, за да определят санкции за нарушения на разпоредбите на директивата и да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно разпоредбите на чл.11