Определение № 11719 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С., подадена чрез пълномощника им адв. К. Господинова, срещу Определение № 999/01.08.2024 г., постановено по адм. дело № 796/2024 г. от Административен съд София-област /АССО/. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: Административен съд София-област е сезиран с искова молба от Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С. срещу Община Копривщица, с което се претендира присъждане на обезщетение в размер общо на 16 000 лева, представляващо имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за адвокатско възнаграждение и съдебно деловодни разноски в съдебното производство по гр.д.№ 359/2019г. по описа на Районен съд – Пирдоп, гр.д. № 199/2022г. по описа на Окръжен съд – София, гр.д. № 4874/2022г. по описа на ВКС, изп. дело № 20230400348 по описа на ЧСИ С. Стефанова и заплатени местни данъци и такси за периода от 1998г. до 2019 г. С обжалваното определение, АССО е оставил без разглеждане, като недопустими, исковите претенции и е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото. Приел е, че е налице специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми. С оглед на това е направил извод, че съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за процесното искане е неприложима. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, в частта за местните данъци и такси и неправилно в останалата част. Правилен е решаващият извод на АССО, че редът за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите по ЗОДОВ суми по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. За претенцията относно заплатените местни данъци и такси е налице специален ред за претендирането им, който изключва приложението на ЗОДОВ по смисъла на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ. Прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци се осъществява по реда на чл. 128 и сл. ДОПК. По същия ред се извършва и възстановяването на лихвите върху тези суми (чл. 129, ал. 6 ДОПК). От данните по делото не се установява, ищецът да е използвал цитирания административен ред по чл.128 и сл. от ДОПК, което да е приключило с акт за прихващане или възстановяване, тоест не е изчерпан специалният ред за възстановяването на недължимо внесените задължения. Правилно съдът е приел, че ищецът не е реализирал своите вземания по реда на чл.128 и сл. ДОПК и не може да бъде правно основание за съда да игнорира специалния ред, предвиден за осъществяването на тези вземания. Настоящият съдебен състав, относно оставянето без разглеждане на исковата претенция за обезщетяване на вреди, настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на общински служители, чиито размер е обвързан от лицата с направените от тях разноски по водените във връзка със защита на правото им на собственост дела намира, че това е въпрос, която касае същността на спора и основателността на иска, а не неговата допустимост. Като не е разгледал исковете в тази им част, съдът е постановил определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При продължаване на делото, съдът следва да поиска уточняване и изясняване на исковата молба от ищците, така че да може да даде точната правна квалификация на иска. Ищците трябва да посочат от кои точно действия и бездействия са на стъпили твърдените от тях вреди, в какво се изразява тяхната незаконосъобразност, каква е пряката причинно-следствена връзка между твърдените действия и бездействия на общинските служители и вредоносния резултат и не на последно място за какъв период се отнася исковата претенция. Едва след даването на възможност на ищците да уточнят исковата си претенция съдът може отново да прецени нейната допустимост. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,