Определение № 22 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3346/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 1742 от 28.03.2016 г. по в. гр. д. № 1058/2016 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 5615 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 681/2014 г. на Благоевградския районен съд, в частта, с която по реда на чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №21, т.І, рег.№1203, дело №21/2005 г. на нотариус К. Д., рег.№202 от регистъра на Нотариалната камара само за онази част от описания в него имот пл.№ 220003 в землището на [населено място], [община], местност „К.”, която надхвърля площта от 1459 кв.м. Потвърдено е и допълнителното първоинстанционно решение № 7777 от 12.10.2015 г., с което е отхвърлена молбата на ищците В. Х., Ю. Б., Х. С., Ж. Б., Г. И., М. Д. и Ц. С. по реда на чл.250 ГПК да бъде отменен посоченият нотариален акт за още 1270 кв.м.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците В. Х., Ю. Б., Х. С., Ж. Б., Г. И., М. Д. и Ц. С..

Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по последицата на чл.537, ал.2 ГПК, не съответства на влязлото в сила основно решение по същото дело, с което е признато правото им на собственост върху имот № 022001, целият с площ от 7560лв., включително и в частта, която този имот се застъпва с имот №220003., описан в нотариалния акт на ответниците. Този нотариален акт следвало да бъде отменен за цялата площ от 1270 кв.м., за която било установено припокриване с имота на жалбоподателите.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав в съответствие с възможността, посочена в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. При уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците – за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира.

2. При предявен иск за установяване правото на собственост на ищците върху целия спорен имот и за осъждане на ответниците да предадат владението на част от него, какъв е предметът на спора – целият имот или част от него.

3. По предявен ревандикационен иск, когато е установена принадлежност на правото на собственост на ищците върху целия спорен имот и е ревандикирана само част от него, подлежи ли на отмяна констативният нотариален акт на ответниците, с който са им признати права върху спорния имот в по-голям обем и за по-голяма площ в сравнение с реално владяната от тях и ревандикирана от съда.

4. При позоваване на разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният съд може ли да откаже изобщо излагането на мотиви по спора.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС; ТР №4/2012 г. на ОСГК на ВКС; определение №385/12.06.2013 г. по ч.гр.д.№3624/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, както и на определения на ОС Кюстендил, ОС Добрич и РС Карлово.

Ответниците в производството Б. А. П. и Л. Г. П. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение, с което въззивният съд се е произнесъл по част от спорния предмет – по последицата на чл.537, ал.2 ГПК.

Налице е и основание за допускане на жалбата до разглеждане по същество от ВКС.

Първите три въпроса съдържат в себе си еднакво питане, което най-кратко е изразено в първия въпрос - при уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците – за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос въззивното решение противоречи на разрешението, дадено в мотивите на ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, че когато със сила на пресъдено нещо са признати правата на трето лице по отношение на посочения в нотариалния акт титуляр, издаденият нотариален акт се отменя на основание чл.537, ал.2 ГПК, като отмяната е винаги последица от постановеното решение, с което се признават правата на третото лице.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,