Определение № 450 от 14.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 352/2012 г.

Производството е по молбата на адв.Б. като процесуален представител на Й. Ц. Й. от [населено място] за изменение на постановеното от ВКС по настоящото дело определение от 20.ІХ.2012г. в частта за разноските, като размерът на същите бъде намален поради прекомерност. Ответникът по молбата [фирма] Л. не е дал отговор по чл.248 ал.2 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: С определението си № 996/20.ІХ.2012г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решението на ОС Монтана от 30.ІХ.2011г. по гр.д. № 154/2011г. в отхвърлителната му част за разликата над 13000лв. до 30000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Й. от професионално заболяване, и е присъдил на ответното дружество 1800лв. разноски за касационното производство - заплатен адвокатски хонорар за изготвянето на отговор на касационната жалба. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за намаляване на разноските на дружеството. Това е така, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и за извършената от процесуалния представител на дружеството работа по него адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. се явява прекомерно. Ето защо то следва да бъде намалено до минимума, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 790лв. съобразно интереса от касационното обжалване, като за разликата до 1800лв. определението следва да бъде отменено и искането на дружеството за тази разлика - отхвърлено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,