Решение № 166 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 151/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната жалба на Ю. И. Т. и М. И. И., и двамата от гр. Д., срещу разпореждане от 29.12.2008 год. по гр.дело № 705/2007 год. на Д. окръжен съд, с което е върната касационната им жалба, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба срещу въззивното решение. Частната жалба е допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: срещу постановеното въззивно решение № 248/23.06.2008 год. по гр.дело № 705/2007 год. на Д. окръжен съд е постъпила касационна жалба от Ю. И. Т. и М. И. И. С разпореждане от 02.12.2008 год. и в изпълнение на задължителните указания на ВКС на РБ, с определение № 104/21.11.2008 год. по гр.дело № 4135/2008 год., въззивният съд е констатирал нередовност на касационната жалба, защото не отговаря на изискванията на чл.284, ал.2 ГПК, поради отсъствие на мотивирано и обосновано изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, затова изпратил съобщения до касаторите за отстраняване на констатираните недостатъци, в едноседмичен срок. Съобщението е получено от касаторите на 15, респ. 16 декември 2008 год. и в определения от съда срок, а именно на 19.12.2008 год. адв. К е представила пълномощно, с което е упълномощена от касаторите да ги представлява, както и мотивирано и обосновано изложение на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил представеното изложение на основанията, като неотговарящи на изискванията на процесуалната норма и конкретно на нито една от хипотезите, при които касационно обжалване следва да се допусне, затова върнал касационната жалба, като нередовна. Въззивното разпореждане за връщане на нередовна касационна жалба, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е правилно и следва да се остави в сила. Допустимостта на касационното обжалване е регламентирана в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, при наличие на някое от основанията, алтернативно посочени в т.1, 2 и 3. В своето изложение на основанията касаторите не са посочили какви основни въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът се е произнесъл, от които е зависял изхода на конкретното дело, за да може касационният съд да се произнесе доколко тези въпроси са съществени и решени от въззивния съд при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. Водим от горните съображения, касационният съд споделя изводите за нередовност на касационната жалба, която правилно е върната на касаторите, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не са отстранени в срок допуснатите нередовности, затова