Определение № 3682 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 146/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 1450/ 24.03.2026 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 985 от 07.10.2025 г. по гр.д.№ 941/ 2025 г., с което „Екарисаж - Варна“ ЕООД е осъдено да заплати на Ц. П. Р. на основание чл.200 ал.1 КТ сумата 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 06.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане. С определението „Екарисаж-Варна“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат П. Б. Н. 1 000 /хиляда/ евро адвокатско възнаграждение за касационното производство. Процесуалният представител на ищеца адвокат Н. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Присъденото адвокатско възнаграждение било несъответно на Наредба № 1/ 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съобразно която препоръчителният размер на адвокатското възнаграждение бил 3 962,51 евро. Този размер бил съответен на положените усилия за защита на интересите на ищеца и на фактическата и правна сложност на делото. Насрещната страна не релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и то не следвало да се намалява под предвидения в Наредба № 1/ 2004 г. ориентир. Моли определението от 24.03.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ответника бъде присъден адвокатски хонорар в размер още 2 962,51 евро. Ответната страна „Екарисаж-Варна“ ЕООД оспорва искането. Съдът не следвало да определи адвокатско възнаграждение съгласно „минималните“ размери, посочени в Наредба № 1/2004 г. за определяне на възнагражденията за адвокатска работа, тъй като след измененията в чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в хипотезата на безплатна правна помощ, съдът разполагал с дискрецията да определя адвокатско възнаграждение свободно, единствено съобразявайки критериите в чл.36 ал.3 и 4 ЗА. Присъденото адвокатско възнаграждение от 1 000 евро съответствало на тези критерии. Депозираните отговори на касационна жалба и на изложението на основания за допускане до касационно обжалване били кратки като обем и с бланкетен характер. Дружеството не правило възражение за прекомерност, защото такова възражение не можело да се прави преди постановяването на съдебния акт, в който съдът определя възнаграждението. Моли молбата за изменение на определението в частта за разноските да бъде отхвърлена. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Основателно ответната страна възразява по приложението на Наредба № 1/ 2004 г., доколкото с решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 е установено, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Постановено е също, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. В съответствие с решението на СЕС са предприети изменения в ЗА, според които в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението по размер при спазване на критериите по чл.36 ал.3 и 4 ЗА – с оглед фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В производството пред ВКС факти не са установявани, фактическа сложност по делото няма. Не е висока и правната му сложност – като основание за допускане на касационното обжалване са поставени въпроси, които или не обуславят обжалвания акт, или по разрешаването им има трайно установена практика. Не се сочат обстоятелства, които да съставляват особени условия, при които е възложена и предоставена правната защита, за изготвяне на отговорите не е било нужно значително време, нито това е било спешно. По отношение квалификацията, опита и специализацията на адвоката, оказал помощта, не са изложени никакви твърдения, обуславящи увеличаване на присъденото възнаграждение. Не е било необходимо ответната страна да възразява за прекомерност на възнаграждението, защото такова към момента на подаване на касационната жалба не е било платено нито определено по размер, а и съобразно трайно установената практика, ако производството по делото е приключило в закрито съдебно заседание, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да бъде направено валидно в производството по чл.248 ГПК. Поради това съдът намира искането за изменение на определението от 24.03.2026 г. за неоснователно и