Решение № 10218 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14750/2017 г.

Решение № 10218 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14750/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на О. Я., представлявана от кмета на общината, чрез пълномощници, против решение № 215 от 7.08.2017 г. по адм. д. № 610/2016 г. на Административен съд - С. З., с което съдът е изменил решение от 14.11.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда"/ОПОС/за определяне на финансова корекция на О. Я., в частта за основата, определил е като основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, по сключен договор № 13/27.08.2013 г. с изпълнител О. "Н. Я." и е отхвърлил жалбата на общината в останалата част. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу извода на съда за компетентност на органа, издал оспореното решение. Според касатора съдът неправилно е приел, че при извършената от административния орган повторна проверка на проведената през 2013 г. обществена поръчка и сключения договор с изпълнителя са спазени административнопроизводствените правила. Твърди, че повторна проверка е недопустима, тъй като няма нито решение на ръководителя на Управляващия орган, нито е регистриран сигнал за нередност. Незаконосъобразно, според общината, в рамките на кандидатстването й по ОП "Околна среда 2014 - 2020", УО е проверявал повторно изпълнени договори за предходния оперативен период. Касаторът поддържа становище за неприложимост на Методологията за определяне на финансовите корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /МОФК/, в приложимата редакция /ДВ, бр. 52/24.06.2014 г./ по отношение на бъдещи последици, възникнали при действието на предходна правна уредба. В касационната жалба са изложени подробни възражения срещу изводите на съда за допуснати от бенефициера О. Я. нарушения при провеждането на обществената поръчка, които са приети както от издателя на акта, така и от съда, за основания за определяне на финансова корекция по чл. 72 ЗУСЕСИФ. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. О. Я. обжалва и определение № 330/25.10.2017 г. по адм. д. № 610/2016 г. на Административен съд - С. З. в частта, в която постановеното решение е допълнено по реда на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и са присъдени част от претендираните разноски. Твърди, че неправилно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и изхода на правния спор, съдът е уважил възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Иска изменение на определението в тази част, като на О. Я. бъдат присъдени разноски в пълния предявен размер. Срещу определение № 330/25.10.2017 г., постановено по адм. д. № 610/2016 г. на Административен съд - С. З., е подадена частна жалба и от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда". Според частния жалбоподател неправилно съдът е присъдил разноски на О. Я., тъй като не са представени надлежни писмени доказателства за действително направени разходи, както и не е съобразил обстоятелството, че страната е представлявана от двама адвокати, поради което е следвало да приложи чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Твърди, че съдът неправилно е намалил размера на претендираните от него разноски за защита от юрисконсулт, предвид крайния правен извод. Иска отмяна на определението в тази част. Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" оспорва касационната жалба на О. Я., както и подадената от общината частна жалба. Излага съображения за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на подадените частни жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд подробно, задълбочено и всеобхватно е обсъдил релевантната за спора фактическа обстановка, която касационният състав не следва да излага повторно. Фактическите установявания на съда кореспондират с приетите по делото доказателства. Не е спорно, че О. Я. ол е бенефициер по сключен през 2012 г. договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ по ОП "Околна среда 2007 - 2013" за изпълнение на проект № DIR-51011116-46-130 "Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я. - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я." по приоритетна ос 1 "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води" на ОПОС 2007Ч2013 . Не е спорно, че общината е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител на "Строителен надзор на ЛОТ 1 "Разширение и реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Я." и ЛОТ 2 "Работно проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Главен колектор IХ - гр. Я." и оценка на съответствието на работното проектиране на ПСОВ и външни връзка и на реконструкция на главен колектор IХ с част водоснабдяване". Срокът за получаване/закупуване на документация, посочен в обявлението и в документацията за участие, е 12.04.2013 г., а обявеният срок за получаване на офертите е 22.04.2013 г. Предоставен е електронен достъп до документацията за участие, като условие за закупуване на документация не е поставено. По делото е установено по несъмнен начин, че в III. 2.3 от обявлението за участие "Технически възможности" възложителят е въвел минимални изисквания: - участникът да разполага с ключови и неключови експерти, като: 3.1. ключов експерт 1 - инженер/ръководител на екипа - изисква се специфичен опит като инженер на поне един договор за строителство или инженеринг, изпълняван по Общите условия на FIDIC; в 3.2. ключов експерт 2 - резидент инженер, изисква се специфичен опит като част от екипа на инженера на поне един договор за строителство или инженеринг, изпълняван по Общите условия на FIDIC; в т. 3.5. - неключов експерт с висше образование с магистърска степен по геодезия, който притежава удостоверение от АГКК за правоспособност да извършва дейности по кадастъра съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3/16.02.2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра. В хода на процедурата възложителят е давал разяснения. С избрания изпълнител О. "Н. Я." е сключен договор № 13/27.08.2013 г. Безспорно е, че УО е извършил последваща проверка на конкретната обществена поръчка и сключения договор, за която възложителят е уведомен с писмо от 21.09.2016 г. О. Я. е уведомена за резултатите от проверката с писмо от 17.10.2016 г. Общината е направила възражение срещу констатациите на органа. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.11.2016 г. ръководителят на УО на ОПОС е приел, че възложителят е допуснал четири категории нарушения: 1/ недостатъчен срок за получаване/закупуване на документация обществената поръчка - нарушение по т. 4 от Приложение 1 към чл. 6 МОФК /отм/; 2/ неправомерно изискване за доказване на технически възможности - нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП и основание за ФК по т. 9 от Приложението; 3/ нарушение при формулиране на методиката за оценка, изразяващо се във въведени неясни показателите за комплексна оценка, които позволяват субективизъм при оценяване - нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП /отм/ и основание за определяне на ФК по т. 9 от Приложението към чл. 6 МОФК /отм/; 4/ незаконосъобразна промяна в условията за участие, касаещи критериите за подбор и за доказване на минимално изискуемите икономически и финансови възможности - нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗОП /отм/ и основание за определяне на ФК по т. 8 от Приложението. Първоинстанционният съд подробно е мотивирал правния си извод, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Досежно определената от УО основа на финансовата корекция е приел, че същата е незаконосъобразна, тъй като ФК следва да бъде върху онази част от финансирането, която е източник на средства от ЕСИФ. Поради това е изменил административния акт в тази част, като е определил за основа на ФК допустимите разходи по договор № 13/27.08.2013 г., сключен с О. "Н. Я.", финансирани по ЕСИФ. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото съдът е установил, че с РМС № 65/16.05.2005 г. и чл. 40 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите Дирекция "Кохезионна политика за околна среда" е определена за управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007- 2013". По силата на чл. 40 от Устройствения правилник на МОСВ /ред., ДВ, бр. 27/25.03.2014 г./ Управляващ орган на ОПОС за програмни периоди 200 г. - 2013 г. и 2014 г. - 2020 г. е Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ. На основание чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, предвид чл. 5, ал. 2 УП на МОСВ и чл. 9, ал. 5, пр. последно от ЗУСЕСИФ министърът на околната среда и водите е делегирал функциите си на ръководител на Управляващия орган на ОПОС на главния директор на ГД "ОПОС". Това е установено по делото със заповед № РД-634/18.08.2014 г. и със заповед № РД-ОП-90/4.08.2016 г., с които министърът на околната среда и водите е оправомощил главния директор на Главна дирекция "ОПОС" Я. Н. Г. да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПОС. П. така представените доказателства правилен е първоинстанционният извод за доказана компетентност на органа, издал оспореното решение. Обосновано съдът е приел, че при издаване на решението административният орган е спазил процедурата по чл. 73, ал. 1 - ал. 3 ЗУСЕСИФ. Неоснователен е касационният довод за неприложимост на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /отм. ДВ, бр. 27/31.03.2017 г./ Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Според § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 г. Законодателят не е посочил изрично, както в алинея 3, че приетите от Министерския съвет до влизане в сила на закона нормативни актове, които уреждат обществени отношения - предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 г., дотолкова, доколкото не противоречат на закона. Това следва както от изричната разпоредба на чл. 13, ал. 2 от Закона за нормативните актове, така и от тълкуването на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Ако се приеме, че всички уредени с нормативните административни актове на Министерския съвет обществени отношения, свързани с програмния период 2007 - 20013 г. се регламентират от приетите преди влизане на закона в сила нормативни административни актове следва, че фактически § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ суспендира действието на закона по отношение на обществените отношения, свързани с програмния период 2007 г. - 2013 г. Такъв извод не може да се направи нито от буквалното съдържание на § 8, ал. 2, нито от мотивите на закона. В мотивите законодателят изрично е посочил, че чрез приемането на закона ще бъде преодоляна настоящата фрагментарност на нормативната уредба и ще се осигури необходимата степен на устойчивост и предвидимост. С М. М. съвет е определил основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции - чл. 6, ал. 1 и приложението към него. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007-20013 именно Методологията е актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. В настоящия казус проверката на УО е проведена през 2016 г. и нередностите са констатирани именно при действието на ЗУСЕСИФ и приложимите подзаконови актове. Обстоятелството, че проверката касае проведена през 2013 г. обществена поръчка не означава, че с приложената Методология незаконосъобразно й е придадено обратно действие. По принцип неустановяването на нередност на етапа на стартиране на процедурата или при провеждането на обществената поръчка не санира нередността, обусловена от поведението на възложителя на поръчката. От данните по делото съдът е установил, че посочената обществена поръчка е била предмет на последващ контрол, като резултатите са обективирани в становище от 15.10.2013 г. за липса на нарушения. Приетият извод, че фактът на осъществен върху процедурата по възлагане на обществената поръчка контрол от УО не изключва правомощието на органа за последващи проверки, съответства на закона. В случая не е реализирана хипотезата на повторно установяване на нарушенията, нито такива са констатирани в производство пред Комисията за защита на конкуренцията. Към момента на установяване на нередностите и издаване на административиня акт МОФК /отм/ е приложимият подзаконов акт в процедурата по ЗУСЕСИФ. Възраженията на касатора в тази връзка са неоснователни. Съдът счита за нужно да посочи, че с разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 се въвежда общо правило за давност (минимален срок), приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срокът за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010 СЕС, когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Съгласно чл. 3, § 3 от Регламент № 2988/05 срокът за давност се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследване или правни действия, отнасящи се до нередността, като срокът започва да тече за всяко действие, което го прекъсва. Регламентът не предвижда ограничение това действие да бъде само в рамките на едно и също административно производство, като за установяването на нередност и определянето на ФК се прилагат съответните материалноправни разпоредби, действащи към момента на установяване на нередността. Касационният съдебен състав споделя приетите от първоинстанционния съд мотиви за съответствие на решението на УО с материалноправните разпоредби. По отношение на посоченото в решението на УО нарушение по т. 4 от Приложението по чл. 6 МОФК /отм/ административният орган е приел, че определената финансова корекция няма да бъде възстановявана от бенефициера. По тази точка касаторът не навежда оплаквания. Административният орган е установил, че в документацията и обявлението на проведената обществена поръчка са заложени изисквания, които необосновано ограничават участието в процедурата. Съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗОП /отм/, според която възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията за участие условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Съгласно чл. 25, ал. 6, изр. първо ЗОП /в прил. ред., отм/ критериите за подбор по ал. 2, т. 6 и документите, които се изискват за изпълнението им, трябва да са съобразени и да съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка. Чл. 25, ал. 2, т. 6 ЗОП /отм/ предвижда, че възложителят определя критериите за подбор, включващи минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, техническите му възможности и квалификация, когато възложителят определя такива, както и посочване на документите, с които те се доказват. Въведените от О. Я. като възложител на ОП изисквания за ръководител екип и за резидент инженер със специфичен опит, както и за експерт-геодезист, са конкретни и за тях не е предвидена възможност за представяне на еквивалентен документ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП въвежда императивно правило обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съотнасяйки релевантната правна уредба към фактите по делото, настоящият съдебен състав намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП и че формулираните от възложителя условия и изисквания към експертите от екипа на изпълнителя дават предимство и ограничават участието на други лица в процедурата. От текста на чл. 25, ал. 5 ЗОП /отм ./ следва извод, че забраната за включване на условията и изискванията е само когато те необосновано ограничават участието на лицата в процедурата, а когато е обосновано, е допустимо от закона и следователно - законосъобразно. Дори и да изискват предприемане на допълнителни действия по удостоверяване на права, по снабдяване с разрешения, по доказване на финансови и организационни възможности за изпълнение на поръчката, въведените изисквания не поставят всички участници пред равни условия. В мотивите към акта се твърди, че изискването ограничава възможността за участие на потенциалните участници, тъй като не позволява признаване и на опит, придобит при условия, еквивалентни на FIDIC, съответно и представяне на еквивалентен удостоверителен документ, с което е ограничен достъпа до участие в процедурата за възлагане на ОП. От така въведеното условие, без да е посочено, че изискването за опит на посочените специалисти ще се счита изпълнено и при опит, натрупан при условия, които са еквивалентни на Договорните условия на FIDIC, означава, че възложителят ще приеме за неизпълнено условието за доказване технически възможности, ако въпросния опит на специалисти от екипа не е натрупан по конкретно посочените правила. Потенциално е възможно същата степен на съответствие да се осигури и посредством участие на експерти с опит по еквивалентни правила. Действително, единствено АГКК като държавен орган, поддържащ регистъра на лицата с правоспособност по геодезия, е компетентен и да удостовери този факт като предпоставка за извършване на дейности по геодезия в България. С включения в обявлението документ за доказване правоспособността по геодезия на експерта към датата на подаване на заявленията за участие, а не към датата на сключване на договора за обществената поръчка, кандидатите, които са включили в допълнителния проектантски екип физически лица с пълна проектантска правоспособност, установени в друга държава-членка, фактически обезсмисля предвидената в чл. 49, ал. 1 ЗОП възможност за предоставяне на доказателства за регистрация на изпълнител в държавата, в която е установен, когато наличието на регистрация е определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената поръчка. Поради това касационният съдебен състав приема, че правилно УО е квалифицирал посоченото нарушение по т. 9 от Приложението по чл. 6 МОФК /отм/, тъй като представлява определяне на дискриминационен критерий за подбор, с който необосновано се ограничава кръга на потенциалните участници в процедурата. Административният орган е установил, че в одобрената от възложителя методика за оценка на офертите липсват точни и ясни указания за определяне на оценката по показателя "Стратегия на участника", оценен с максимален брой 40 точки. За оценяване по този показател в методиката са използвани изрази като "мотивирано", "аргументирано", "обосновано", които са неясни и предполагат субективизъм при оценяване, което би довело до неравноправно третиране на участниците. Възложителят не е изяснил съдържанието на използваните понятия като измерим обективен критерий. Касационният състав приема изводите на административния съд за доказаност на нарушението по чл. 28, ал. 2 ЗОП /отм/. Съгласно цитираната разпоредба методиката за определяне на комплексната оценка на офертите следва да съдържа показателите за комплексна оценка, тяхната относителна тежест и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. Въведените понятия с общо съдържание, които дават възможност за различното им интерпретиране от членовете на оценителната комисия и от потенциалните участници има за резултат липса на обективни критерии и липса на предвидимост. Методиката за оценка е изготвена в противоречие с чл. 28, ал. 2 ЗОП /отм/. В този закон липсва изрична забрана за използване на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но за получаване на максимален брой точки следва да са изброени изчерпателно критериите, от които да става ясно, че дори и липсата на един от тях би довело до присъждане на по-малък брой точки. Точните указания са такива езикови формули, които предполагат еднозначен извод и ясна оценка. Констатираният порок в методиката не може да се санира с експертното мнение на членовете на комисията, защото зададени по този начин, критериите водят до субективна преценка и не подлежат на каквато и да е последваща проверка. Законосъобразно УО е определил установеното нарушение като нередност по т. 9 от Приложението по чл. 6 МОФК /отм/. УО е установил, че при провеждане на обществената поръчка възложителят е въвел незаконосъобразна промяна в условията за участие, касаещи критериите за подбор и доказване на изискванията за минимални икономически финансови възможности в обявлението чрез предоставяне на разяснение в хода на процедурата. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че с писмо от 9.04.2013 г. и от 10.04.2013 г. възложителят е направил разяснения на понятието "сходни за предмета на поръчката услуги", като е посочил, че "под услуги в сферата на строителството, възложителят приема услуги, предоставени от лицата по чл. 166, ал. 1, т. 1 и ал. 7 ЗУТ и § 24 от Заключителните разпоредби на ЗУТ", а първоначално обявените в раздел IV. 3.т. 3.1. и раздел III. 2.2.т. 1 изисквания за доказване на икономическите и финансови възможности на участниците включват доказване на "специфичен оборот на услугите, които са с предмет, сходен на предмета на поръчката". Под "оборот на услугите" възложителят е разяснил, че има предвид "оборот от продажба на консултантски услуги в строителството". Касационният съдебен състав споделя извода на АССЗ, че предвид конкретно въведения предмет изискуемия оборот от дейности, сходни с предмета, обхваща както дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ, така и дейности по т. 2. И в двата случая става въпрос за предмет на консултантски услуги в сферата на строителството, поради което в разясненията органът не е изменил смисъла на първоначално въведеното изискване. Поради това не е извършена нередност по т. 8 от Приложението към МОФК. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт УО е изложил подробни мотиви за характера и тежестта на всяко от нарушенията и неговото финансово отражение; за приложения от него пропорционален метод по чл. 7, ал. 3 МОФК /отм/ за определяне размера на ФК; за размерите на определената за всяка от нередностите ФК от 5%. Законосъобразно е приложил чл. 10, ал. 3 МОФК /отм/. В съответствие със закона и доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение в частта, в която като основа н а корекцията е определена стойността на договор № 13/27.08.2013 г. с изпълнителя О. "Н. Я." е незаконосъобразно. От сключения между страните Договор за безвъзмездна финансова помощ е видно, че бенефициерът участва и със собствено финансиране. ЗУСЕСИФ има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, включително налагането на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове, е виден и от разпоредбите на чл. 1, 2, 3 и 6 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Според чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че проектът не е финансиран 100 % от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове /чл. 4 от ДБФП/. С оглед на горното основата, върху която следва да бъде наложена финансовата корекция, е не стойността на целия договор, нито стойността на отчетените по договора разходи, а стойността на допустимите разходи, финансирани със средства на ЕСИФ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното, касационната жалба на О. Я. е неоснователна. Решението на АССЗ е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По частните жалби: С решение № 215 от 7.08.2017 г. по адм. д. № 610/2016 г. Административният съд - С. З. е осъдил О. Я. да заплати на Министерството на околната среда и водите направените по делото разноски за защита от юрисконсулт в размер на 200 лв. По искане на жалбоподателя по реда на чл. 248 ГПК, с определение № 330 от 25.10.2017 г. съдът е допълнил постановеното решение в частта за разноските, като е присъдил на О. Я. разноски в размер на 1000 лв. Приел е, че искането е доказано по основание, предвид изхода на правния спор, и частично основателно по размер. Уважил е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 6000 лв. Изменил е решението в частта за разноските, присъдени на ответника, като е намалил размера на юрисконсултското възнаграждение на 100 лв., отново съобразявайки решението си по съществото на спора. О. Я. обжалва определението по чл. 248 ГПК, като твърди, че й се дължат съдебни разноски в пълния предявен размер, съобразно приложен списък. Ответникът оспорва тези твърдения и счита, че претенцията за разноски е изцяло недоказана. Касационният съдебен състав приема, че обжалваното определение в частта, в която е допълнено постановеното решение и са присъдени разноски на О. Я., е неправилно. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е представляван в съдебното производство от адв. Т. Б., съгласно приложено пълномощно /стр. 15 от първоинстанционното дело/. В рамките на предоставените му пълномощия адв. Балевски е преупълномощил със същите права и адв. А. И. /стр. 16 от първоинстанционното дело/. Общината е представлявана и от двамата адвокати. В представените пълномощни страните не са отразили размери на получено възнаграждение за процесуално представителство в съдебното производство. Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 28.11.2016 г. между О. Я. и адвокат Т. Б., в който е посочено уговорено възнаграждение в размер на 6000 лв. за всички действия по подготовка, проучване, изготвяне на съдебни книжа, по спорните правоотношения между О. Я. и УО на ОПОС относно обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител на "Строителен надзор на ЛОТ 1 "Разширение и реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Я." и ЛОТ 2 "Работно проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Главен колектор IХ Ч гр. Я." и оценка на съответствието на работното проектиране на ПСОВ и външни връзка и на реконструкция на главен колектор IХ с част водоснабдяване", както и за осъществяване на процесуално представителство. Посочено е в пълномощното, че адвокатският хонорар е за разглеждане на делото в първата инстанция. Никъде не е отбелязано по кое точно дело е осъществено процесуалното представителство, респ. какъв е спорният предмет, за който се отнася уговорения адвокатски хонорар. В договора за правна помощ е посочено упълномощаване за "имуществени спорове" с УО пред "съдилищата на РБългария". По делото е представено само платежно нареждане/вносна бележка на Общинска банка - Я. № BORD00891618/28.11.2016 г. за сума от 6000 лв. за получател Т. Б.. В документа няма отбелязване, че сумата е във връзка или за процесуално представителство по делото. Като пояснение е вписано "пред УО на ОПОС строителен надзор". Отделно, липсват доказателства, че сумата е реално получена по сметка на адресата. В представеното в касационното производство писмо изх. № 2801-06915/19.04.2018 г. от кмета на О. Я. е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ е изплатено. Писмото не е годно доказателство за извършено плащане, а представлява по същество изявление на страна по делото. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че разноските включват всички суми за извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита, които са реално заплатени от страната. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК изисква такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, да бъдат заплатени, т. е. плащането трябва да е извършено, като законът не прави разлика между заплатените от страната такси и разноски по делото и възнаграждението за един адвокат. Следователно, условие за възлагането на разноските на жалбоподателя е те да са действително направени, т. е. законът изисква доказано плащане от страна на жалбоподателя на възнаграждение на адвокат, от една страна, и от друга - това плащане да бъде за извършените правни действия в рамките на съдебния процес или за оказаната й правна защита по делото. В конкретния случай О. Я. не е представила надлежни доказателства за реално направени съдебни разходи към датата на приключване на устните състезания, поради което разноски не следва да се възлагат в тежест на ответника в съдебното производство. Предвид изложеното, обжалваното определение в частта, в която е допълнено решението на АССЗ и са присъдени разноски на О. Я. е неправилно и следва да бъде отменено, а искането на жалбоподателя - отхвърлено по същество като неоснователно. В частта, в която съдът е изменил решението и е намалил присъдените разноски на ответника за защита от юрисконсулт, определението е правилно, предвид изхода на правния спор и разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд