Определение № 4 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5523/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3749/07.04.2016 г. на Т. Г. И. за отмяна на определение № 116 от 12.03.2016 г. по ч. гр. д. № 714/2016 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., с което е потвърдено определение № 575 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 1165/2015 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., за оставяне без разглеждане на молба за отмяна на определение като недопустима. В молбата от 07.04.2016 г., в т. н. “възражение” от 22.04.2016 г., както и в молбата от 21.11.2016 г., депозирана в изпълнение на указанията на администриращия съд, молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК като основания за отмяна на атакуваното определение. Ответниците по молбата за отмяна не заявяват писмено становище в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК. Съставът на ВКС, I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира, че молбата за отмяна е редовна, но производството по нея следва да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение по тъл. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в чийто предмет като т. 6 е включен въпросът: “подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото”. Такова е и определение № 116 от 12.03.2016 г. по ч. гр. д. № 714/2016 г. на ВКС, IV-то г. о., предмет на молбата за отмяна, като потвърждаващо съдебен акт за оставяне без разглеждане на друга молба за отмяна. Спирането на производството се налага, тъй като настоящият състав дължи преценка по посочения въпрос с оглед допускане на молбата за отмяна до разглеждането й по същество като част от преценката дали тя е насочена срещу съдебен акт, за който извънредният отменителен способ е приложим. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.