Определение № 289 от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1463/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П К., в качеството й на пълномощник на Р. А. П., срещу определение № 644 от 18.02.2016 г. по гр.д. № 278/2015 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, осми състав, с което е оставена без разглеждане подадена от адв. К. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение, поради несъобразяване от страна на съда, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се съдържа в самата въззивна жалба. Твърди се, че въззивният съд е допуснал отклонение от т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по частната жалба - ЗК”О. клон България” К. не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. С постановеното по делото въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – С. е уважил частично жалбата на Р. П., но независимо от изхода на делото е констатирал, че процесуалният представител на ищцата не е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА пред въззивната инстанция и такова не следва да бъде определяно. Постъпилата в срока по чл.248 ГПК молба от адв. К. е оставена без разглеждане с атакуваното определение. Изложени са съображения, основани на т.9 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските, поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Становището на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК е правилно. Действително, въззивният съдебен състав неточно е отразил в постановеното решение, че липсва искане за присъждане на разноски, тъй като такова искане се съдържа в сезиращата АС – С. жалба. Същевременно обаче не само, че до приключване на делото пред въззивната инстанция не е представен списък по чл.80 ГПК, но не е представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника и преупълномощеният от адвокат К. адвокат Б., за въззивното производство, от който да е видно, че адвокатската помощ е безплатна, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Такъв договор е представен само за първоинстанционното производство. Тези констатации са достатъчни за потвърждаване на изведения от съда краен извод в обжалваното определение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение