Определение № 713 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. П. против решение № 307 от 06.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 424 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 27 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 477 по описа за 2015 г. на Оряховския районен съд за признаване за установено, че между [фирма] и Г. И. П. съществува облигационно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя с рег .№439 от 11.02.2014 г. на съдията по вписванията при Оряховския районен съд, вписан в Служба по вписванията-гр. Оряхово под дв. вх. рег. № 248/11.02.2014 г., акт 131, том първи, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК е постановено заличаване на извършеното вписване от Служба по вписванията-гр. Оряхово в дв. вх. рег. № 2944 от 9.9.2015 г., акт. № 149, том пети, на прекратяването на договора за аренда.

Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, 1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Как се определя цената, съответно родовата подсъдност на иска за установяване на съществуването на договор за аренда на земеделска земя-по правилата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК или по правилата на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК?

2. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички факти и обстоятелства, като обсъди всички доказателства, които са от значение за изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.12 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК?

3. Следва ли постановеният съдебен акт да бъде обоснован в съответствие със събраните по делото доказателства, правилата на формалната логика, емпиричното или научно-теоретичното знание?

4. Задължен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, изложени във въззивната жалба?

5. Разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?

6. При тълкуване на волята на упълномощителя в упълномощителната сделка за сключване на нов договор за аренда на земеделска земя след изтичане на действащ такъв, трябва ли съдът да изследва само изявената в пълномощното воля, или същата може да се тълкува разширително?

Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като касае търговски спор с цена на иска под 20 000 лв. и не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, тъй като касае гражданскоправен спор с цена на иска над 5 000 лв. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторът е оспорил съществуването на правоотношение между него и [фирма], възникнало по силата на десетгодишен договор за аренда на земеделска земя от 11.02.2014 г., позовавайки се на липса на представителна власт за сключването на този договор. В подписаното от него на 10.02.2014 г. пълномощно е посочено, че правото за сключване на договор за аренда е дадено след изтичане на предходния договор за аренда. Касаторът тълкува това упълномощаване като срок, след който възниква представителната власт, затова смята, че за сключването на договор за аренда още на следващия ден няма валидно упълномощаване. Според дружеството използваният израз в пълномощното касае момента, след който може да се сключи новият договор за аренда и не ограничава възникването на представителната власт със срок. Съдилищата са възприели тезата на дружеството, посочвайки, че договорите за аренда съобразно специалния закон и обичая се сключват за стопанска година, че ограниченията в представителната власт трябва да са точно и недвусмислено изразени, което в случая не е сторено. При даденото тълкуване въззивният съд не е съобразил каква би могла да бъде целта на упълномощаването, не е изследвал поведението на страните след сключване на договора, не е преценил дали представителят на дружеството е действал добросъвестно, сключвайки договора още на следващия ден, след като е дадено пълномощното. Следователно по шестия въпрос на касатора въззивното решение противоречи на утвърдената съдебна практика, според която тълкуването трябва да бъде съобразено с критериите, посочени в чл.20 от ЗЗД, следва се намери действителната, а не предполагаема воля на страната и чрез тълкуване не може да се изменя и подменя първоначално изразената воля. В този смисъл са решение № 81 от 7.7.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на Първо Т.О., № 89 от 17.07.2009 г. по т.д. №523/2008 г. на Второ Т.О., № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2010 г. на Четвърто Г.О., № 157 от 30.10.2012 г. по т.д. № 696/2011 г. на Второ Т.О., № 16 от 28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г. на Второ Т.О. на ВКС и много други. Ето защо по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

По останалите въпроси не са налице необходимите предпоставки за допускане на касационно обжалване. Цената на иска и съответно подсъдността на делото са определени съгласно приложимата в случая практика на ВКС, като подробни мотиви са изложени в определение № 167 от 18.05.2017 г. по приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 1708/2017 г. на същия състав на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства, доводи на страните и оплакванията във въззивната жалба, не е допуснал нарушения на правилата на формалната логика и научното познание, изложил е собствени мотиви, наред с препращането към мотивите на първоинстанционния съд. Не са били налице конкретни основания, водещи до съмнения в безпристрастността на членовете на състава на Оряховския районен съд. Влошените отношения между касатора и председателя на този съд не са такива основания с оглед неговите ограничени чисто административни правомощия и независимостта на отделния съдия. Затова решението на първоинстационния съд не е нищожно поради незаконен състав и съответно решението на въззивния съд също не е опорочено поради това обстоятелство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение