Определение № 373 от 11.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 418/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т” АД, гр. Р. против определение № 142 от 10.04.2009 г. по в. ч. гр. д. № 257/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 06.03.2009 г. по гр. д. № 4410/2008 г. на Русенски районен съд за прекратяване производството по същото дело. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, че въззивният съд неправилно е преценил вида на иска, който кредиторът следва да предяви в хипотезата на чл. 422 ГПК, като е счел, че осъдителният иск в случая е недопустим поради липса на правен интерес. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че обжалваното определение съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател, това е въпросът за вида на иска по чл. 422 ГПК - установителен или осъдителен. Ответникът - Е. „С”, г. Русе - не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като предявените искове, производството по които е прекратено, са с цена съответно 984.56 лв.- искът за главница и 658.71 лв. - искът за мораторна лихва. Следователно, за всеки от двата иска обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение