Решение № 13371 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2017 г.
ВАСV отделение01.11.2018reporting judge Донка Чакърова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/24.02.2017 г., постановено по адм. д. 431/2016 г. по описа на Административен съд-Русе. ОСЪЖДА С. М., [населено място], [улица] да заплати разноски по делото в размер на 100 (сто) лева на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, гр. София. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Grounds
The Constitutional Court has declared this text unconstitutional. It does not apply.
The law says: “обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 10/2018 г., обн. ДВ бр. 48/2018 г.)”
Решение № 13371 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. срещу решение № 6/24.02.2017 г., постановено по адм. д. 431/2016 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на закона – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената пред първата инстанция заповед. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6/24.02.2017 г., постановено по адм. д. 431/2016 г. по описа на АС-Русе е отхвърлена жалбата на С. М. против Заповед УРИ 3282 з-3306/25.11.2016 г. на директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" в частта по т. 2, с която на основание чл. 214, ал. 2 и чл. 215 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) временно е отстранен от длъжност. За да постанови обжалваното решение, АС - Русе е приел за установено, че по досъдебно производство № 60/2016 г. по описа на СО при СП, прокурорска преписка № 612/2016 по описа на Специализираната прокуратура на С. М. е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с цел получаване на подкуп и действала на територията на ГКПП-Русе-Дунав мост–престъпление по чл. 301 и чл. 302 от Наказателния кодекс (НК). С оспорената заповед от 25.11.2016 г. в необжалваната й част по т. 1 е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 207 от ЗМВР срещу жалбоподателя, който е заемал длъжността старши полицай в ГКПП - Русе от ГПУ - Русе към Регионална дирекция "Гранична полиция", със специфично наименование на длъжността - младши инспектор. С обжалваната т. 2 С. М. е временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 2 от ЗМВР (в действащата към този момент редакция). АС-Русе е изложил мотиви, че оспорената част от заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно - производствените правила и в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Представената в касационното производство и приета като писмено доказателство заповед УРИ 3282 з-1156/26.04.2017 г., с която е прекратено дисциплинарното производство срещу С. М. и той е възстановен на работа от деня на запознаването му със заповедта срещу подпис (27.04.2017 г.) не променя фактическата обстановка по спора, установена от първата инстанция и не се отразява върху допустимостта на съдебното производство и законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Според действащата към момента на издаване на оспорената пред АС-Русе заповед редакция на чл. 214, ал. 2 ЗМВР (обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 10/2018 г., обн. ДВ бр. 48/2018 г.) при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от НК и при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, съответният орган по чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР го отстранява от длъжност. Престъпленията, за които е бил привлечен С. М. Й. са свързани с качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК, като за същите деяния му е било образувано и дисциплинарно производство. Налице са били материалноправните основания на цитираната разпоредба, според която административният орган е бил задължен да го отстрани от длъжност. Последващото обявяване на разпоредбата за противоконституционно с решение на Конституционния съд, имащо действие само за напред по силата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която решенията на Конституционния съд влизат в сила в тридневен срок от обнародването им и актът, обявен за противоконституционен не се прилага, считано от деня на влизане в сила на решението, не се отразява на законосъобразността на издадения преди това индивидуален административен акт, чието действие е и приключило преди тази дата. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, гр. София, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение