Определение № 12906 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2023 г.

Производството е по 229 и сл. АПК във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на Р. Емир срещу определение № 2598 от 02. 11.2023 г. по адм.д.№ 1252/2023 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че в административното производство не може да се знае номерът на делото, което ще се образува при обжалване на акта, договорът е представен в административното производство. Вписана е дата кореспондираща с датата на депозиране на жалбата срещу акта на 18.04.2023 г., адвокатското възнаграждение е в минимално предвидения размер, жалбоподателят не е страна в други съдебни производства по обжалване на административни актове. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът е преценил представените доказателства - списък с разноските и договор за правна защита и съдействие от 18.04.2023 г., депозиран пред ОДМВР Пловдив с вх.№ УРИ 239000-8924 от 12.05.2023 г. и представен допълнително пред съда с молба от 13.06.2023 г, в който е посочен размер на заплатен адвокатски хонорар от 1000 лв. Приел, че в представения договор не е упоменато по кое дело е направен посоченият разход или във връзка със защитата на кой административен акт е оказана правна защита, с оглед на което по делото не се доказва по категоричен начин да е заплатен адвокатския хонорар, за който претендира жалбоподателят. Определението е неправилно. Жалба вх. № 239000-7492/18.04.2023 г. по описа на РУ Асеновград срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 63/04.04.2023 г. издадена от мл. контрольор при ОД на МВР Пловдив е подадена от Р. Емир чрез началника на ОД на МВР до Административен съд Пловдив. Към нея е приложено пълномощно на адвокат Чукова, в което е записано, че е да изготви, подпише и депозира жалба пред Административен съд Пловдив против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 63 от 04.04.2023 г. на Д. Запрянов, мл. контрольор при ОДМВР Пловдив /стр. 5 от делото/. Жалбата е постъпила в РУ Асеновград, подадена е, адресирана е до съда, чрез началник на ОД на МВР Пловдив. След получаване на жалбата, със заповед № 239з-256 от 20.04.2023 г. началникът на РУ към ОДМВР Пловдив е отменил заповедта за прилагане на принудителна административна мярка от 04.04.2023 г. на основание чл.91, ал.1 АПК, като се позовал на правото си на отзив. Със заповед № 239 з-256/20.04.2023 г. началникът на РУ към ОДМВР е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 63/04.04.2023 г. на РУ Асеновград за отнемане на СУМПС, издадена на основание чл.171, т.1, б."e" от ЗДвП, тъй като е била издадена на неправилна бланка и правното основание е сгрешено, вместо чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, чл. 171, т.1, б. Е от ЗДвП. Подадената жалба е била изпратена до съда на 15.05.2023 г. и получена в съда на 16.05.2023 г., на която дата е образувано делото. В молбата - становище, с което жалбата е изпратена на съда, вх. № 10759/16.05.23 г. заедно с административната преписка, началник РУ на МВР е посочил, че обжалваната заповед е отменена по административен ред със заповед рег.№ 239з-256/20.04.2023 г., направено е възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Жалбата, заедно с молбата -становище и административната преписка е постъпила в съда на 16.05.2023 г., на която дата е образувано съдебното производство по адм.д. № 1252/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С определение № 1403 от 02.06.2023 г. по адм.д. № 1252/2023 г. на Административен съд Пловдив е оставена без разглеждане жалбата срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 63/04.04.2023 г. поради липса на административен акт годен за обжалване / не е посочен чл. 159, т.1 АПК/, а като основание за прекратяване са посочени чл. 159, т.3 и 4 АПК, чл. 159, т.3 оттегляне на акта дава право на разноски. Следва да се има предвид, че правото на отзив по чл. 91, т.1 АПК може да се упражни в административното производство, когато е подадена жалба пред по- горестоящия административен орган. В случая е подадена жалба до съда, поради което отмяната на принудителната административна мярка, след като е подадена жалба до съда, има характер на оттегляне на акта. Договорът за правна защита и съдействие с дата 18.04.2023 г. е за процесуално представителство през Административен съд Пловдив. Действително в договора за правна помощ и съдействие представен чрез началник ОД на МВР с вх.№ УРИ 239000-8924/ 12.05.2023 г., не е посочен номера на делото, но в пълномощното приложено към административната преписка е посочено, че е относно заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 63 от 04.04.2023 г. пълномощното е с дата 18.04.2023 г., датата на подаване на жалбата до съда, чрез ОДМВР Пловдив. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение