Определение № 141 от 20.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5904/2015 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на В. Маринова К.-Н. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 5983 от 07.08.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4773/2015г., с което е оставена без уважение жалбата на съпруга й Д. Н. Н. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 24.02.2015г. по изп. дело № 20148520400156 по описа на ЧСИ Катилин П., рег. № 852. Поддържаното основание за отмяна е по чл.304 ГПК, тъй като молителката е необходим другар, който не е участвал в производството. Ответникът П. К. А. оспорва молбата. Претендира разноски. Ответницата Д. К. А. също оспорва молбата. Ответникът Д. Н. Н. не взема становище. С определение от съдебно заседание на 17.05.2016г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 във вр. с чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 7/2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по въпроса: „Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?“. Тълкувателното решение е постановено на 17.05.2017г. и е обявено на 31.07.2017г., което обуславя отпадане на пречката за движение на делото и налага възобновяването му. В т.3 на Тълкувателно решение №7/2014г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия се прие, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. В случая, решението на Софийския градски съд, чиято отмяна се търси с молбата, е постановено именно в производство по обжалване действия на частен съдебен изпълнител по реда на чл. 435 ГПК. Предвид даденото разрешение молбата за отмяна на В. К.-Н. следва да се остави без разглеждане като насочена срещу съдебен акт извън приложното поле на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Ответникът П. А. има право на направените разноски за производството, които възлизат на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. От страна на молителката е заявено възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за основателно. Разноските следва да бъдат намалени до размер на минималното възнаграждение по чл.9, ал.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, а именно 500лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение