Определение № 2222 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 544/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Р. М. Б. и И. Б. Б. чрез адв. С. обжалват определение № 546 от 21.12.2022 г. по т.д. 254/22 г., БАС, с което е допълнено, на основание чл. 248 от ГПК, постановеното по делото решение от въззивния съд като са осъдени да заплатят 1013,76 лв, направените разноски по делото от „Уникредит Булбанк“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. При постановяване на определението въззивният съд бил обсъдил липсата на представен списък с разноски съгласно чл. 80 от ГПК. Такъв бил представен едва с искането за изменение на решението за присъждане на разноски. Счита, че неправилно са присъдени разноски в нарушение на чл. 80 от ГПК. Частните жалбоподатели са преценили и са представили изложение, като него формулират правен въпрос: „За присъждането на разноски, необходимо ли е страната да е представила списък на разноски?“ Отговорът бил отрицателен, като в противоречие с отговора на този правен въпрос бил даден с т. 2 от ТР 6/13 г. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД чрез адв. М. Я. оспорва частната жалба. Счита, че определението е правилно и при липса на произнасяне от въззивния съд, следвало да се присъдят разноски, за което не бил необходим списък. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. В случая не е налице обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, поради това не се прилагат правилата на чл. 280 от ГПК. С обжалваното определение № 546 от 21.12.2022 г. по т.д. 254/22 г, АС – Бургас, е прието, че молбата на „Уникредит Булбанк“ АД за допълване на постановеното по делото решение от въззивния съд е допустима, но разгледана по същество, е частично основателна. Прието е, че списък с разноски не е представен в хода на производството, тъй като списък е необходим само при искане за изменение на решението в частта за разноските. След като е приел, че е допустимо искането за допълване на решението поради липса на произнасяне от въззивния съд, е прието, че с оглед изхода на спора искането е основателно до размер от 1 013,76 лв Този извод е направен, като е взет предвид размера на разноските, 564,29 лв държавна такса, разноски за вещо лице, 980 лв и процесуално представителство, възнаграждение за адвокат 2 004 лв, така е обобщено, че общият размер на направените от въззивника-ответник разноски е в размер на 3 548,29 лв. С оглед изхода на спора, съразмерно, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, е определено, че се дължат разноски от 1 013,76 лв. Съгласно тълкуването на чл. 80 от ГПК, така както е извършено с Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски, е налице хипотеза за допълване на решението, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, така както следва и в случаите, уредени в чл. 250 от ГПК. Разграничени са двете хипотези на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е присъдил разноски, но е допуснал неточност поради неправилно приложение на закона или необоснованост, както и когато изобщо не се е произнесъл по разноските. В хипотеза на неточно произнасяне по искането за разноски е необходимо представяне на списък за разноски, на основание чл. 80 от ГПК, преди приключване на устните състезания в процеса. Представянето на списък в изсикуемия срок е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските. Когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски представянето на списък, не е условие за допустимост на искането. Пропускът на съда да се произнесе по искането за разноски, не може да преклудира искането на страната от липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което списъкът не е предпоставка за разглеждане на искането. За разлика от хипотезата, при която съдът се е произнесъл и за отстраняване на неточното произнасяне е необходимо да се прецени отново дали точно се е произнесъл и е необходим списък по чл. 80 от ГПК, тогава списъкът с разноски по чл. 80 от ГПК, е условие за допустимост на искането. С оглед направеното разграничение на хипотезите на чл. 248 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на частния жалбоподател са неоснователни. Непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК не е пречка за допълване на решението. Поради това произнасянето на въззивния съд не е недопустимо. Производството на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК изисква съдът да се произнесе като вземе предвид всички условия за издаване на обжалвания акт, включително като извърши служебна проверка на всички факти. Съгласно Тълкувателно решение 6/15.01.2019 г. по тълк.д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС „съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.“ С оглед посоченото тълкуване, настоящият съдебен състав счита, че следва да се провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт. По изложените съображения настоящият състав взе предвид, че „Уникредит Булбанк“ АД е представил своевременно доказателства за направените разноски както следва: внесена държавна такса по въззивната жалба от 564,29 лв, 500 лв за депозит за вещо лице, възнаграждение за адвокатска защита 2 400 лв и допълнително определен и внесен депозит за вещо лице 480 лв. Общо 3 944,29 лв. Въззивният съд е посочил, че сумата на заплатено адвокатско възнаграждение е 2 004 лв. и с оглед на това е определил по-нисък размер на направените разноски 3 548,29 лв. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, след отмяна на решението на първоинстанционни съд, за разликата над 8 061 лв до напълно предявения размер от 28 214,50 лв, съразмерно на отхвърлената част от иска, на банката се следват разноски от 1126,90 лв. С определението си въззивният съд е допусната грешка. Но същото не е обжалвано от банката, която би имала интерес от отстраняване на посочената неточност в определяне размера на разноските. Присъдени са 1013,76 лв и не може да се влоши положението на жалбоподателите. Липсват основания за отмяна на определението в частта за присъдените разноски от 1 013,76 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд