Определение № 13346 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11864/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по частна жалба на „Коин Консулт“ ООД, чрез адв. Н. Петрова от САК, срещу Определение № 1443/23.11.2023 г. по адм. дело № 1360/2023 г. на Административен съд – София-област, с което е прекратено производството по оспорване на Отказ изх. № 24-25060/14.08.2023 г. за откриване на производство по чл. 35а ЗКИР за създаване на кадастрална карта за един имот, издаден от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Софийска област.

Началникът на СГКК – Софийска област е представил становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е допустима и основателна.

Не е налице нито едно от основанията, с които съдът е мотивирал заключението си за недопустимост на жалбата против оспорения отказ.

1. Противно на съображението на съда, актът не може да се разглежда като част от производство по одобряване на първоначална кадастрална карта и регистри за отделен имот по чл. 35а ЗКИР.

Част от подобно производство би бил актът за откриване на процедура по приемане на КК, а не отказът, който въобще препятства възможността да се развие производство. Затова той засяга пряко и неблагоприятно правото на заинтересованата страна на административно производство, което й е признато изрично от чл. 35а, ал. 2 ЗКИР – КККР, освен служебно, могат да се създават и по искане на собственика на имота, за негова сметка.

2. а. Непредвидената нарочно обжалваемост на акт с оспореното съдържание не я изключва, доколкото правото на жалба следва от общата клауза по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

б. Правоприлагането пък по аргумент за по-силното основание от необжалваемостта на актовете по одобряване на КККР – чл. 49, ал. 2 и чл. 49а, ал. 4 ЗКИР, е неотносимо към случая както поради отречения по-горе характер на отказа на междинен акт по чл. 21, ал. 5 АПК, така и с оглед на гарантираното от закона право на производство на заинтересованата от създаването на КК страна, предявимо именно пред органа по кадастъра. Съдът не е разграничил обезпечаването на самото провеждане на производството от съдържанието на волеизявлението по основанията за конкретно заявена промяна, респ. от завършващия производството акт.

3. Административният орган е обективирал противоречие между допустимостта и основателността на подаденото пред него искане.

а. Актът е мотивиран с твърдение за отрицателна предпоставка да се уважи искането – съществуването на кадастрален план за района, в който е индивидуализиран имота, а с диспозитивната му част е отказано откриването на производство за създаване на КККР. Тъй като определяща е разпоредителната част на акта, спрямо нея следва да се преценява естеството на волеизявлението и обусловения от него ред за съдебно оспорване.

б. По същността си волеизявлението разкрива белезите на отказ за разглеждане по същество на искане за издаване на административен акт и съответно съдът е трябвало да разгледа жалбата по реда на чл. 197-201 АПК.

4. При констатираното отсъствие на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК, прекратителното определение е неправилно. То ще бъде отменено, а делото – върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводството с разглеждане на жалбата по същество, ако са налице и останалите предпоставки по чл. 159 АПК за нейната допустимост.

Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение