Определение № 105 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 422/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. П. В., [населено място] срещу определение № 21160 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 13184/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение от 03.06.2014 г. по гр. д. № 28728/2013 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебно – счетоводна експертиза по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Частната жалба подлежи на разглеждане от касационния съд, без да се прилага преценката за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и аргументите на жалбоподателя в представеното изложение за допустимост на частната жалба не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба на Я. П. В. срещу определение от о. с. з. от 03.06.2014 г. по гр. д. № 28728/2013 г. на СРС, съставът на Софийски градски съд е приел, че същата е недопустима, тъй като постановеното от първоинстанционния съд определение не попада в никоя от хипотезите на чл. 274 ГПК и не подлежи на самостоятелен въззивен съдебен контрол. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат на обжалване определенията, които преграждат по - нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично посочено в закона. Определенията по чл. 157 и чл. 159 ГПК, с които съдът се произнася за допускане, съответно за недопускане на доказателства, не попадат в тези категории. Те не преграждат развитието на исковото производство, нито за тях е предвидена възможност са самостоятелно обжалване. Определенията по чл. 157 и чл. 159 ГПК са по движение на делото, могат да се отменят или изменят от съда, който ги е постановил, а правилността им се проверява при обжалване на решението по делото, по което са постановени. По гореизложените съображения обжалвано определение като правилно и съобразено с процесуалния закон следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение