Определение № 4213 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3818/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Д. К. срещу определение № 1669 от 25.02.2025 г. по адм.д. № 159/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу приложена принудителна административна мярка принудително задържане, чрез поставяне на скоба на автомобил с рег.№[рег. номер], извършено от оператор при ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – гр.Димитровград, обективирана в констативен протокол №134565/07.01.2025г. Счита определението за неправилно. Сочи, че са представени доказателства, че жалбата е подадена на 21.01.2025 г. /в законовия 14-дневен срок/ от с. Добрич, обл. Хасково, чрез „Български пощи" ЕАД, с препоръчано писмо с обратна разписка. Към допълнително представената молба е приложено копие от известието за доставянето й. Молбата с приложенията за представяне на доказателства относно датата и начина на подаване на жалбата е входирана в съда на 26.02.2025 г. при положение, че в ССЕВ са видни датата на изпращане на молбата с приложенията - 12.02.2025 г., в 12,18 ч., както и датата на нейното получаване- 12.02.2025 г., в 12,44 ч., в указания от съда срок. Дори да не е спазен 14-дневният срок за подаване на жалбата, счита, че следва да се приложи удълженият срок за обжалване по 140, ал. 1 от АПК от 2 месеца, тъй като не е указано пред кой орган или в какъв срок може да се подаде жалба. С частната жалба прилага същото известие за доставяне, ведно с фискален бон, както и разпечатка от ССЕВ с информация, че в дадения срок са предоставили на съда информация за начина и датата на подаване на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. За да остави без разглеждане подадената жалба, съдът е приел, че видно от доказателствата по изисканата преписка и от твърденията на жалбоподателя се установява, че принудителната административна мярка принудително задържане, чрез поставяне на скоба на автомобил с рег.№[рег. номер], извършено от оператор при ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана" – гр.Димитровград, обективирана в констативен протокол №134565/07.01.2025г., е извършена на датата на съставянето на констативния протокол и плащането на определената по чл.70 от Наредба №10 на ОбС сума от 18.00 лева на 07.01.2025г. Съдът е приел, че жалбоподателят е уведомен за административният акт на 07.01.2025г. и срокът за оспорването му, който е четиринадесетдневен, е изтекъл на 21.01.2025 г. От доказателствата по делото установил, че жалбата е подадена на 22.01.2025г., поради което е приел, че е просрочена. Определението е неправилно. За принудителната административна мярка принудително задържане на пътното превозно средство чрез използване на техническо средство не се издава писмен административен акт, мярката се прилага чрез действие по поставяне на скоба на автомобила и също представлява административен акт волеизявление изразено с действие, съгласно чл. 21 ал.1 АПК. Безспорно е, че принудителната административна мярка е наложена на 07.01.2025г., което е известно на жалбоподателя със заплащане на сумата 18 лв. на същата дата и 14-дневният срок за обжалване на принудителната административна мярка изтича на 21.01.2025 г. След постановяване на обжалваното определение на 26.02.2025 г., във връзка с дадените указания от съда по делото е постъпила молба, с приложение известие за доставяне с пощенско клеймо на подаване на 22.01.2025 г. до общинското предприятие и получаване на 23.01.2025 г., като в горния десен ъгъл на обратната разписка е отбелязана дата 21.01., която не е пощенско клеймо. С частната жалба е представена същата обратна разписка, но придружена с фискален бон, системен бон на "Български поще" ЕАД, от който е видно, че пратката е приета на 21.01.2025 г. в 14 :53 часа., с подател В. Д. К. и получател ОП ОКДПО Димитровград, от което се установява, че жалбата е подадена на 21.01.2025 г., поради което не е просрочена. С оглед на представените доказателства с частната жалба обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда на жалбоподателя като разноски по делото в настоящото производство по частната жалба, искането следва да се разгледа при постановяване на крайния акт по делото. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение .