Решение № 1328 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2015 г.

Решение № 1328 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Маринела Тодорова Стоянова, гр. Сопот, в качеството си на независим кандидат за общински съветник в Община Сопот, чрез адв. Сирма Владимирова, против Решение № 2216 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2810/2015 г. на Административен съд - Пловдив, девети състав. Жалбоподателката счита, че решението, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 113-МИ от 26.10.2015 г. на ОИК - Сопот за избиране на общински съветници на Община Сопот, е неправилно, произнесено при съществени процесуални и материалноправни нарушения, поради което моли да бъде отменено. В касационната жалба са развити подробни съображения за така заявените пороци. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли съдебното решение да бъде отменено и тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответната страна Общинска избирателна комисия (ОИК) - Сопот - не взема становище. Заинтересованите страни: Инициативен комитет Маринела Тодорова Стоянова, Васил Петров Максимов, Веселин Петров Личев, Георги Александров Григоров, Георги Христов Алексиев, Деян Филчев Дойнов, Димо Димитров Димов, Евгени Тодоров Димов, Евгени Тодоров Димов, Катя Николова Адърска-Даскова, Красимир Георгиев Цветков, Мано Манов Мановски, Мариана Здравкова Кацарова, Марин Маринов Бодуров, Мария Георгиева Димитрова, Младен Стоянов Димитров, Николай Петков Новаков, Петър Иванов Райчинов, Тодор Василев Караколев, редовно призовани, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и по същество е основателна, тъй като са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с недопускането на разпит на свидетели и експертиза. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Маринела Стоянова от гр. Сопот е подадена в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) 7 - дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 2216 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2810/2015 г. Административен съд - Пловдив, девети състав, в производство по чл. 459, ал. 1 и сл. от Изборния кодекс, на основание чл. 459, ал. 10, предл. I-во от ИК, потвърждава решение № 113-МИ от 26.10.2015 г. на ОИК - Сопот за избиране на общински съветници на Община Сопот. С това решение, на основание чл. 453 и чл. 454 от ИК е определена общинската избирателна квота - 228 действителни гласове, разпределени са мандатите (17 на брой) по кандидатски листи на партиите и коалициите от партии, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота и са обявени избраните за общински съветници кандидати, както следва: 3 мандата за "Реформаторски блок"; 4 мандата за "Заедно за просперитета на Сопот и Анево"; 4 мандата за ГЕРБ; 4 мандата за БСП и 2 мандата за "Движение 21". Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че оспореното решение на ОИК за обявяване на изборния резултат има характер на индивидуален административен акт и затова е счел, че неговата валидност и законосъобразност следва да се преценят с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При тази проверка по реда на чл. 168 от АПК е констатирал, че оспореното решение изхожда от колективен административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, същото е обективирано в необходимата писмена форма, прието е при наличието на изискуемия кворум и мнозинство и е подписано без възражения и особени мнения. Съдът не е установил извършването на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, както и противоречие с материалния закон. Приел е, че твърденията на жалбоподателката, че изборите за общински съветници в Община Сопот на 25.10.2015 г. са протекли при съществени, многобройни и груби нарушения на Изборния кодекс, водещи до опорочаване на вота на избирателите, не се подкрепя от представените доказателства. Съдът е констатирал, че резултатите от гласуването са определени в съответствие с методиката, съгласно Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 от ИК и правилно е определена общинската избирателна квота, а именно 228 гласа. Броят на мандатите, която всяка партия и коалиция регистрирана за участие в изборите е получила, е определен в съответствие с метода Хеър-Ниймайер, като по делото липсва спор относно изчислителната процедура. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката за допускани грешки от секционните избирателни комисии при преценката на бюлетините, относно тяхната действителност и ги е приел за неоснователни. В тази връзка е посочил, че нито един от приложените по делото протоколи на СИК не е бил оспорен и затова е приел, че резултатите от гласуването са били именно такива, каквито са били обективирани в процесните протоколи и че са съставени от компетентните длъжностни лица. В протоколите не са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, липсват и отразени възражения или приобщени жалби за извършени нарушения, от членове на СИК или от трети лица, протоколите не са подписани и с особено мнение от някой от членовете. По делото е приложен сигнал от оспорващата до ЦИК и ОИК датиран от 27.10.2015 г., тоест подаден извън рамките на изборния ден, по който има произнасяне с Решение № 115-МИ от 28.10.2015 г. на ОИК Сопот за оставяне без разглеждане на сигнала. По тези съображения за недоказано е прието твърдението за наличие на допуснати грешки в преференциалните гласове Съдът е посочил, че за да е налице опорочаване на вота на избирателя е необходимо не само да е налице нарушение досежно изборните книжа-протоколи на СИК, но и то да е до такава степен съществено, че по същество да променя крайния вот и оттук да се отразява на получените мандати от партиите и коалициите. Съдът е отбелязал, че в съставеният от ОИК - Сопот и неоспорен от страните протокол, липсват поправки и същия съдържа всички необходими реквизити и отразява всички факти и обстоятелства, посочени в чл. 450 и чл. 451 от ИК. Така постановеното съдебно решение е правилно. При подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството пред Административен съд - Пловдив е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс. Обжалвано е решение № 113-МИ от 26.10.2015 г. на ОИК - Сопот за избиране на общински съветници на Община Сопот, с което е определена общинската избирателна квота - 228 действителни гласове, разпределени са по кандидатски листи на партиите и коалициите от партии, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота 17 броя мандата и са обявени избраните за общински съветници кандидати, както следва: 3 мандата за "Реформаторски блок"; 4 мандата за "Заедно за просперитета на Сопот и Анево"; 4 мандата за ГЕРБ; 4 мандата за БСП и 2 мандата за "Движение 21". В жалбата на Маринела Тодорова Стоянова се съдържат многобройни възражения и твърдения за нарушения на изборния процес, което според жалбоподателката е опорочило крайния резултат от изборите за общински съветници в Община Сопот. Съдът е обсъдил всички твърдения и ги е приел за неоснователни, а част от тях за недоказани. По делото са приложени всичките протоколи на секционните избирателни комисии (СИК). Въз основа на данните в тях е съставен протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Сопот. Следва да се посочи безспорния факт, че протоколите на СИК и ОИК са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В конкретния случай не е направено оспорване на протоколите на СИК от страна на жалбоподателката чрез нейният пълномощник. Затова правилно съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за общински съветници, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към протоколите на СИК няма приложени допълнителни протоколи за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес. В тази връзка неоснователни са твърденията за различие на протоколите, дадени като копия на различните застъпници и оригиналите на протоколите, изпратени в ЦИК. Протоколите, раздадени на застъпниците имат уведомителен характер за изборния ден към момента на издаването им и е допустимо да бъдат различни от тези, с които се обявява крайният резултат. В конкретния случай правилно след като е прегледал пртоколите на СИК първоинстанционният съд е направил извод, че не са допуснати нарушения. Отделно от това е констатирал, че в протоколите на СИК няма отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, няма отразени възражения или приобщени жалби за извършени нарушения нито от членове на СИК, нито от трети лица, както и че не са подписани и с особено мнение от някой от членовете. Възражението в касационната жалба, че определенията на съда за недопускане на гласни доказателства и експертиза са неправилни, което представлява нарушение, се опровергава от протокола от съдебното заседание, проведено на 04.11.2015 г. и от който се установява, че съдът е изложил съображения поотделно и за двете искания, за които са налични писмени доказателства. По делото не се оспорва обстоятелството, че протоколите не са били закачени в помещенията, но това нарушение е несъществено. Следва да се отбележи, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства. Не без значение е фактът, че в състава на секционните избирателни комисии участват представители на различни политически партии, съгласно процедурата по назначаване на СИК по Раздел IV от ИК. Съгласно чл. 92, ал. 6 от ИК при определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия. Членовете на СИК безспорно имат противоположни интереси в изборния процес и могат своевременно/което не е сторено от оспорващата/ да направят своите възражения и особени мнения. Необходимо е на това място да се спомене решение на Конституционния съд на Република България, което макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципни въпроси. Според решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Пловдив е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,