Определение № 389 от 28.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 375/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Р. Д. Ц. против определение № 49 от 14.04.2009 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК, касационната жалба на Р. Д. Ц. срещу въззивното решение от 13.02.2008 г. по гр.д. № 772 от 2007 г. на К. окръжен съд. Ответникът в частното касационно производство Е. С. Ц. не е изразила становище. Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: С касационната жалба е атакувано въззивното решение, с което е отхвърлен предявения от Р. Д. Ц. против Е. С. Ц. ревандикационен иск за предаване владението на сутеренна стая /мазе/ от 10 кв.м. При образуване на съдебното производство е представена данъчна оценка на имота на ответницата /земя, жилище, гаражи и навес/ в размер на 4601.10 лв., като в молба от 6.10.2006 г. ищецът изрично е уточнил, че цената на иска е в размер на 232.20 лв. /изчислена въз основа на данъчната оценка за 1 кв.м. от 23.23 лв./. В производството по отстраняване нередовностите на касационната жалба само е посочено, че обжалваемия интерес е над 1000 лв. без да се представят други доказателства в тази насока. Горните констатации са обусловили извода в атакуваното определение, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК, в какъвто смисъл са изричните мотиви, поради което неоснователни са доводите за липса на мотиви и яснота въз основа на какви доказателства е определен обжалваемия интерес. Практиката, на която се позовава касаторът /че обжалваемият интерес се определя от данъчната оценка на имота б ез значение дали претенцията касае пълната собственост, ограничено вещно право или права в съсобственост/ е неотносима в случая. Предмет на спора е конкретно индивидуализирано помещение, което е било самостоятелен предмет на правна сделка и защита правото на собственост върху което се цели в процеса, а съответно обжалваемия интерес се определя от стойността на това помещение.достоверената по делото стойност на процесното помещение е под 1000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК и атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение