Определение № 607 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Териториална Дирекция Митница Варна в Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 09.11.2023г., постановено по КАНД № 1594/2023г. на Административен съд - Варна, с което е спряно производството по делото до приключване на адм. дело № 10168/2023г. на Върховен административен съд. Частният жалбоподател намира оспореното определение за неправилно, като моли да бъде отменено. Сочи се, че не са налице предпоставките за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Според частния кастор незаконосъобразен е извода на АС - Варна за преюдициалност на правния спор по адм. дело № 10168/2023г., поради което е постановил неправилно определение за спиране. Посочва се, че макар и митническа декларация за режим "допускане за свободно обръщение" MRN21BG002002045716R1/04.03.2021г. да е предмет на атакуваните в двете съдебни производства актове – съответно - наказателно постановление (НП) и решение за определяне на нов тарифен код на внесените стоки по нея, то самата декларация не била предмет на съдебните производства. Фактите и обстоятелствата, на които се е позовал административно наказващият орган в административно наказателното производство подлежат на самостоятелно установяване по настоящото дело и не са свързани с решаването на спора по адм. дело № 10168/2023г. на ВАС. По подробно изложени доводи моли да се отмени определението на АС – Варна, а делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – А. Иванов, чрез процесуален представител в писмено становище сочи доводи за неоснователност на частната касационна жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Моли съда да остави в сила определението на АС – Варна за спиране на производството по делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложените поделото доказателства намира, че подадената частна жалба е процесуално допустима. Разгледаната по същество е неоснователна. Предмет на касационното производство по КАНД № 1594/2023г. на Административен съд - Варна е законосъобразността на решение № 59/30.05.2023г., постановено от Районен съд – Девня по АНД № 26/2023г., с което е отменено НП № BG2022/2000-279, за извършено от физическото лице А. Иванов нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/. Административно наказващият орган е приел, че тъй като с митническа декларация MRN21BG002002045716R1/04.03.2021г. лицето е декларирало внасяната стока, описана като лек автомобил употребяван с код по ТАРИК 8703249000, с вносно мито 10%, с фактурна стойност от 2 050$, вместо установената такава след проверка в размер на 5 893$ и 450$ транспортни разходи, е избегнало заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на 2 227.90лв. Спорът по адм. дело № 10168/2023г. на ВАС, който според АС - Варна е преюдициален, е свързан с разрешаване на въпроса относно правилното посочване в митническата декларация на фактурираната стойност на внесения автомобил или на тази определена от митническия орган на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Въпросът коя е правилната вносна декларирана стойност на вещта е относим и към производството по ЗАНН, тъй като това е нарушението, за което физическото лице е санкционирано. Налице е преюдициалност между двете дела. С протоколно определение от 09.11.2023г., касационен състав на АС-Варна е спрял производството по КАНД № 1594/2023г., до приключване с влязло в сила решение на производството по адм. дело № 10168/2023г. на ВАС. Определението е правилно. За да постанови спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът трябва да установи, че решението по образувано в същия или друг съд дело ще има значение за правилното решаване на разглеждания спор. Както се посочи по-горе, а и видно от доказателствата по делото издателят на Решение № 32-391188/14.11.2022г., предмет на обжалване по адм. дело № 11310/2022г. на АССГ, чието решение е предмет на касационна проверка по адм. дело № 10168/2023г. на ВАС и заключението, че неправилно е посочена в митническата декларация фактурираната стойност на внасяния автомобил, тъй като това не е платената действително или подлежащата на плащане зена на стоката при придобиването и, е обстоятелство, въз основа на което е прието, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ и на лицето А. Иванов е наложено административно наказание. Следователно въпросът дали правилно е посочена стойността в митническата декларация е определящ за съставомерността на нарушението, за което е издадено оспореното НП № BG2022/2000-279. Верни са доводите на частния касатор, че се касае за две отделни процедури развиващи се в отделни производства – едното административно, а другото административно-наказателно, но все пак съдът има задължение да се произнесе и по двете дела относно факта дали декларираната стойност на автомобила по митническата декларация е платената действителна или подлежаща на плащане стойност на придобитото моторно превозно средство при нейното закупуване или не е тази която е декларирана, а цената на закупеното средство е различна. Отговора на посочения въпрос ще доведе и до правилни правни изводи дали е извършено съответно нарушение на чл. 234, ал. 2 р. ал. 1 от ЗМ, респек. дали законосъобразно е наложена санкцията за това в производството по ЗАНН, като тези въпроси следва да бъдат решени непротиворечиво. Следователно, налице е пряка връзка между двете висящи дела и обусловеност на спора по едното от решаването на спора по другото. Предвид изразеното настоящия състав на ВАС приема, че протоколно определение от 09.11.2023г., постановено по КАНД № 1594/2023г. на Административен съд – Варна, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм. дело № 10168/2023г. на ВАС, не страда от сочените в частната жалба пороци, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение