Определение № 2860 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. Б. от [населено място] срещу определение № 577 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5324/2023 г. по описа на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба вх. № 4267/11.07.2023 г., поправена с молба вх. № 260337/02.11.2023 г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 329 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 354/2022 г. на Пернишкия окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му. Ответната страна по жалбата Т. И. Й. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че молбата е недопустима, тъй като молителят формално се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, но в нея не се съдържат твърдения за факти и обстоятелства, които могат да се отнесат към някоя от тези хипотези. Не са посочени обстоятелства или писмени доказателства, които да обосноват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят не е посочил друго влязло в сила решение между страните по настоящото дело, с което да е бил разрешен спор относно същото субективно право или с което са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на настоящото дело. Твърденията за неправилно приложение на закона и несъобразяване на въззивното решение с практика на ВКС, както и за постановяване на решението от незаконен състав представляват касационни доводи за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение, които не се обхващат от фактическия състав на нито едно от изчерпателно уредените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения и поради това не удовлетворяват изискването на чл. 306, ал.1 ГПК за редовност на молбата. При тези данни е прието, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност и следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното определение е правилно. Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения и не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие на решението и действителното правно положение и това се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК причини. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителят са е позовал, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, а това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая твърденията на молителя за неправилно приложение на закона и несъобразяване на въззивното решение с практика на ВКС, както и за постановяване на решението от незаконен състав представляват касационни доводи за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение, които не се обхващат от фактическия състав на нито едно от изчерпателно уредените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения, поради което изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата не е налице. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на ответната страна по жалбата адв. Е. Н. Й. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за оказаната при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА безплатна адвокатска помощ. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,