Определение № 234 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Х. окръжен съд от 28.04.2010 г. по гр.д. № 141/2010, с което е потвърдено решението на Х. районен съд от 26.01.2010 г. по гр.д. № 1939/2009, с което са уважени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Хасковски административен съд, представляван от адв. Т. В. от ХАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за предпоставките за възлагане на допълнително и повторно заключение по чл. 201 ГПК и по материалноправините въпроси за формата на вината при злоупотребата с доверието на работодателя и увреждането на неговото имущество по чл. 187, т. 8 и 9 КТ, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата В. М. Р., представляван от адв. И. И. от ХАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска се неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се налага допускането на повторно заключение, тъй като в депозираното заключение се съдържат отговори на въпросите, които имат значение за решаването на делото и не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез повторна експертиза. По същество съдът е приел, че злоупотреба с доверието е налице при неправомерно извличане на облага за себе си или за другиго, извършено умишлено, умисъл трябва да е налице и при увреждането на имуществото на работодателя, като вредата трябва да е значима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото. Процесуалноправните въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а материалноправните се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение на Варненския апелативен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение