Определение № 584 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по писмена молба на "ЕЛПАК ЛИЗИНГ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, с управител П. Калайджиев, подадена чрез упълномощен адв. Гоцова, съдържаща искане за допълване на решение № 11484 от 22.11.2023г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 7237/2023г., в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. Според искателя съдът не се е произнесъл по претенцията му за присъждане на сторените разноски, относно които бил представен списък, в който са посочени разноски в размер на 850 лв. - държавна такса за производството пред КЗК и 1500 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред КЗК. Претендира допълване на съдебното решение с гореописаните разноски, като прилага фактура от 05.06. 2023г. и платежно нареждане от 06.06.2023г. относно заплатено адв. възнаграждение, както и платежно нареждане за внесена държавна такса за производството пред КЗК. Ответникът - управителят на МБАЛ "СВ. ИВАН РИЛСКИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА" ЕООД, гр. Горна Оряховица, с писмено възражение оспорва искането, чрез упълномощен адв. К. Местан, който пледира за отхвърляне молбата за допълване на съдебното решение, като неоснователна и необоснована. Ответникът - "ИЛАН МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА" ООД, гр. Варна, с управител А. Вачкова, с писмен отговор, представен чрез упълномощен адв. Машев, изразява становище за недопустимост на искането, а при условията на евентуалност - да бъде оставена без уважение молбата за допълване на решението. Съдът счита, че искането на "ЕЛПАК ЛИЗИНГ" ЕООД, за допълване на визираното съдебно решение е процесуално допустимо, като предявено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото в съдебно заседание е представен от страна на дружеството списък на претендираните разноски, съдът приема, че молбата не е недопустима. Искането за допълване на решение № 11484 от 22.11.2023г. е НЕОСНОВАТЕЛНО. С горепосоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е постановил следното: "ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 644 от 06.07.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-364/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № D23347132 от 04.05.2023 г. (решение № 152/04.05.2023 г.) на управителя на МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД за изменение на решение № D22817070 от 13.04.2023 г. (решение № 130/13.04.2023 г.) за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Доставка на медицинска апаратура по обособени позиции", в частта по обособена позиция № 3 "Доставка на диагностичен импедансметър", открита с решение № F339527 от 02.03.2021 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 01012-2023-0001; ИЗПРАЩА преписката на управителя на МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД с указание за спазване на изложените в настоящия съдебен акт мотиви относно тълкуването и прилагането на закона; ОСЪЖДА МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. Отец Паисий" № 72, да заплати на "ЕЛПАК ЛИЗИНГ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район "Приморски", ул. "д-р Иван Богоров" № 12, направените по делото разноски в общ размер 2350 /две хиляди триста и петдесет/ лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева." В мотивите на гореописаното съдебно решение изрично е посочено, че на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът - възложител на обществената поръчка и издател на процесния административен акт следва да заплати на касационния жалбоподател направените от него разноски в производството, съобразно представения списък в съдебно заседание /на л. 65 от делото/, а именно: 850 лв. - внесена държавна такса за образуване на съдебното производство и 1500 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, който размер изцяло съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Вярно е, че съдът не е присъдил разноски, направени от жалбоподателя пред първата инстанция по обжалването, но това е така, защото те не са поискани от страна на процесуалния представител на касатора в съдебното заседание, проведено на 27.09.2023г. От текста на протокола, удостоверяващ изявленията на страните в процеса, е видно, че при даване ход на делото по същество в последното изречение от пледоарията на адв. Гоцова, тя е заявила: "Претендирам разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, към който съм приложила и доказателства за реалното им извършване, с препис за останалите страни." От данните по делото се установява по безспорен начин, че адв. Гоцева е представила един единствен Списък с разноските /на л. 65 от делото/, от съдържанието на който е видно, че с него се претендират разноски 1500 лв. - адвокатско възнаграждение и 850 лв. - държавна такса за образуване на производството пред ВАС, като са представени доказателства относно извършените плащания по така посочените разноски. Следователно от страна на касационния жалбоподател и неговия процесуален представител до края на съдебното заседание не е изразена претенция за заплащане на разноските, които са сторени в производството пред КЗК, не е представен списък с такива разноски, както и не са представени никакви доказателства относно заплащането на тези разноски. Едва при подаване на искането за допълване на съдебното решение искателят е приложил доказателства за осъществяването на разноските пред КЗК и е заявил изрична претенция за присъждането им. Ето защо в случая няма основание за допълване на съдебното решение в частта за разноските, защото съдът правилно се е произнесъл само за разноските, които са поискани по съответния ред в съдебно заседание и досежно които е представен списък по чл. 80 ГПК. На основание на горното и на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,