Определение № 378 от 14.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 823/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “ЗАД [фирма], [населено място] срещу решение от 14.03.2011г., постановено по гр.д.№ 12148/10г. от Софийския градски съд, с което частично е отменено решение от 27.05.2010г. по гр.д.№ 45373/09г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на ЗАД [фирма] сумата от 6216.66 лв., представляваща неизплатено обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” и сумата от 1775.63 лв. – лихви за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл.213 КЗ следва да се уважи в размера на установените със заключението на техническата експертиза вреди, без да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, издадена на основание на Наредба № 24/08.03.2006г. Според касатора съществува противоречива практика на съдилищата по въпроса за задължителното прилагане на Методиката към Наредба № 24/08г. при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване. С решение № 754/08.07.2009г. по т.д.№ 652/09г. на ВКС, ТК, І отд. е прието, че при определяне на обезщетението по чл.226 от Кодекса за застраховането, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Решението е поставено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата съгласно ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което не се налага допускане на касационното обжалване за уеднаквяване на практиката. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд