Определение № 1226 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 539/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. К. против въззивно решение № 1 от 26.01.2012 г. по гр. дело № 1240/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на детето Ж. М. К., [дата на раждане], определени с решение № 792 от 01.03.2010 г. по гр. дело № 10/2010 г. на Районен съд [населено място] за упражняване от майката И. А. Ж. и определяне на нови в полза на бащата М. М. К.. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика - решение по гр. дело № 190/2009 г. на Бургаски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр. дело № 1772/2009 г. на ВКС, е разрешен въпроса за предпоставките, при които следва да се допусне изменение на мерките относно упражняване на родителските права - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата И. А. Ж. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 127 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Според установената с Постановление 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС съдебна практика, за да се изменят мерките относно упражняването на родителските права, е необходимо да се установи, че след определяне на родителските права с влязло в сила решение е настъпило влошаване на положението на детето при родителя, на когото е предоставено неговото отглеждане и възпитание и на когото е възложено да упражнява тези права. Когато обстоятелствата, при които са определени мерките относно родителските права не са се променили, чрез предявения иск се цели да се ревизира първоначалното решение. Прието е с обжалваното решение, че към момента на одобрената между страните съдебна спогодба 01.03.2010 г., с която е определено местоживеене на дето при майката, която да упражнява и родителските права, определен е и режим на лични отношения на детето с другия родител, и предявяване на иска за изменение на така определените мерки 15.06.2011г., няма настъпила съществена промяна на обстоятелства, която да е влошила положението на детето при този родител и да налага промяна на мерките в полза на другия родител. Съдът е имал предвид водещето в иска на жалбоподателя обстоятелство за изменение на мерките, че майката се е установила да живее и работи в Испания, а детето живее при нейните родители в [населено място], за да приеме, че както тогава, така и сега майката е била извън страната и въпреки това жалбоподателят се е съгласил при същите обстоятелства, родителските права да се упражняват от майката. Твърденията, че жалбоподателят не е знаел за намерението на майката да продължи да работи зад граница, не са потвърдени доказателствено от фактическа страна, още повече, че страните са работили в Испания и завръщането им в страната е било свързано с проведено бракоразводно дело. Тези факти са отчетени от решаващия съд, а решението на жалбоподателя да остане в България е еднолично и не обвързва другата страна. В защита интереса на детето, съдът е изследвал поведението на майката към детето след напускане на страната и условията при които то се отглежда. Установил е, че майката помага парично за издръжката на детето, прибира се периодично, а през останалото време поддържа връзка с него по интернет и телефона, детето живее в нормална битова обстановка, бащата поддържа редовен контакт с детето, според определения режим. Съдът е преценил, че положението на детето не би било по - добро, ако заживее при бащата, предвид обстоятелството, че той е заживял на съпружески начала с друга жена. При тази съвокупна преценка е достигнал до извода, че не са доказани предпоставки, които да налагат промяна на мерките и определяне на нови в полза на другия родител. Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представената от жалбоподателя съдебна практика действително разглежда аналогичен случай, при който единият от родителите се е установил трайно да живее извън страната, но това обстоятелство е настъпило след определяне на мерките за родителските права с влязло в сила решение и не е било налице при първоначалното им определяне. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.